Yes? Oh… yes!

Ако бях гледал Yes преди 20 години със сигурност нямаше да съм толкова впечатлен. Когато обаче вече имаш съученици пенсионери, и гледаш какво правят на сцената музиканти, които са с 20-и години по-големи от теб, нещата стават съвсем различни. Самият факт, че първият албум на Yes излиза преди 49 години (годината в която съм се родил) говори за какви музиканти става дума – малцина са оцелели музикално и физически толкова дълго. На оцелелите музикално им казват “класици”. Ако не вярвате – направете си труда и напишете в гугъл “most famous progressive rock bands”. Първото име, което излиза е Yes, и повярвайте ми, те не са си платили за да излизат първи…

20180324_201915

Снощи в “London Palladium” се състоя първият от двата концерта, в които Yes отбелязват в Лондон 50-годишния юбилей на групата.

20180324_201858

След 21 студийни албума вероятно е и лесно и трудно да избереш с какво да отпразнуваш половин вековен юбилей. Лесно, защото имаш огромен избор от любими на феновете композиции, достатъчни за много повече от един концерт. Трудно, защото няма начин да уцелиш любимите песни на всички 2200 човека в залата.

20180324_201907

Снощи Yes направих поредния си нетрадиционен ход – с връщане далеч назад във времето, в първите им седем години. “Yours Is No Disgrace” и “I’ve Seen All Good People” от третия им албум – “The Yes Album”, излязъл през 1970 г., “Sweet Dreams” от предходния “Time and a Word”. “South Side Of The Sky” и “Mood For A Day” ни “пренесоха” две години напред към албума “Fragile” от 1971 г. След това групата изкара две парчета от албума “Going For the One” от 1977 г. – “Wonderous Stories” и “Parallels”, и завършиха първата част на концерта с “And You And I” от излезлия през 1972 г. “Close To The Edge”.

Втората част мина също толкова интересно – още 6 песни, включително три биса.  The Revealing Science of God (Dance of the Dawn), “Leaves of Green” и “Ritual (Nous sommes du soleil)” записани през 1973 г. за албума “Tales From Topographic Oceans”.

На бис групата изсвири и изпя “Tempus Fugit”, “Roundabout” и “Starship Trooper”, също толкова древни, както всички останали от концерта.

Добавете запазения специалитет на Стив Хауи – две акустични включвания, по едно във всяка от двете части на концерта.

20141102_185918

Представете си вилнеенето на Джеф Даунс (на снимката сме заедно преди концерта на Asia в “Shepherd’s Bush Empire” на 2 ноември 2014 г.) на клавирите (този път вече с 10, последният път когато го гледах с Asia свиреше на само 8…). Били Шерууд, който е свирил почти на всичко в Yes, в последните години е басист на групата, а басът изглежда като детска играчка в огромните му ръце, но пък как свири на него… Другият ветеран от бандата – барабанистът Алън Уайт отново бе сърцето на Yes, а Джон Дейвисън (ха, младеж – той е по-малък от мен!!!) доказа, че Yes никога не са имали слаби вокалисти.

Добавете специалното участие на Тревор Хорн, който има двугодишно участие в Yes в началото на 80-те, в “Tempus Fugit”, а след това става един от най-успешните продуценти и автори на музика в Англия. Бил Бръфърд, барабанист на Yes в няколко периода от развитието й също застана зад барабаните за няколко песни.

20180324_201910

Yes са класици не само на прогресив рока, а и на рокмузиката като цяло, ако сте наясно с другите групи, с които са работили хората свирили в Yes. “Пипалата” на идеите на музиканите от Yes са се разпрострели далеч отвъд самата група, затова и творчеството им е толкова популярно и обичано.

Много е интересно да видиш колко актуално звучат неща, писани преди 40-50 години, но фона на това, което се пуска днес по радиостанциите и телевизиите, нещо което никога няма да стане актуално, да не говорим за запомнено.

Неприятното е, че групите като Yes рано или късно ще спрат да творят. Затова – не ги пропускайте – всеки техен концерт може да се окаже последен, а да видиш групи като Yes на сцена ще става все по-рядко удоволствие.

И като си помисля, че снощи е имало хора, които са предпочели да идат на “Скандау” вместо на Yes… да ме прощават Yes, че ги споменавам заедно в едно изречение… Въпрос на музикална култура…

Галин Люцканов

 

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s