Защо вместо да се занижават критериите, не се намали броят на ВУЗ-овете у нас

Доста стряскаща новина се появи днес – резултатите от матурите по български език и литература ще се признават в кандидатстудентските кампании на 32 от общо всички 51 български висши учебни заведения. Много други ще приемат с оценки от матури по математика, история, география и биология.

Какво означава това? След като от години родните ВУЗ-ове правят не само второ, а трето, и четвърто класиране – те явно не могат да запълнят обявените бройки, било поради недостатъчен брой кандидати, или поради неспособността на кандидат-студентите да прескочат изпитната бариера. И както обикновено – правят точно обратното на най-логичното решение. Свалят критериите – матура вместо кандидатстудентски изпит, само и само да могат да запазят бройките студенти, финансирането за тях и съответно – самия университет. Какъв студент ще бъде този, който не може да покрие изискванията на входния изпит и  ще влезе само с матура, очевидно не интересува ВУЗ-овете.

Не знам какъв е бил броят на университетите у нас пред 1989 г., но цедката за влизане в повечето от тях беше жестока и влизаха наистина кадърните, изключвам връзкарите и РАБФАК.

Не знам и кой позволи в България да има 51 ВУЗ-а при население от 7 млн. души? Та Великобритания с нейното 64-милионно население има само 108 университета?

Чудя се и кой ще има смелостта да разчисти ненужните ВУЗ-ове, какъв е смисълът от ВУЗ, който не може да си запълни бройките с 3 – 4 класирания? И дава ли си някой сметка какви “висшисти” излизат от там?

9 март 2017 г.

Leave a Reply