Месец преди парламентарните избори всички партии се заричаха как ще водят честна и безкомпроматна кампания.
От три дни насам всичко се върти около това кой е плащал командировките и филмите на Елена Йончева. И спорът се води точно в обещания честен и безкомпроматен стил. Феерия от добри отношения и любезни фрази, която според идеята на Йончева ще завърши в съда, нещо срещу което бившият премиер Борисов май няма нищо против.
Въпросът обаче е, дали това вълнува средностатичстическия избирател и как едно такова дело ще подобри благосъстоянието му? Според мен никак не го интересува, защото няма да има положително отношение върху неговите доходи. Съвсем друг е въпросът, защо двамата главни герои в случката, както и Станишев, Дянков и Пръмова в поддържащите роли, занимават народа с личното си его, вместо да обяснят как ще напълнят джобовете на хората.
Нарочно казвам обяснат, а не обещаят, защото хората са се наслушали на обещания. На неизпълнени обещания. Независимо кой управлява в последните 25 години, в края на мандата си той обвинява опозицията, която бойкотирала добрите намерения за реално увеличаване на доходите. Защото повишаване на доходите в абсолютна стойност има, но когато го съпоставите с темпа на нарастване на цените на стоките и услугите, ще видите, че всъщност няма никакво повишение.
Замяната на реалните дебати за начините за подобряване на живота на средния българин с нямащи никакъв смисъл междуособни дрязги навява на мисълта, че който и да спечели изборите, няма никаква идея как да дръпне България напред!
LYUTSKANOV 