След над година опити да се свържа с нея и въпреки твърденията на английските и българските й издатели и агенти, че тя няма да разговаря с мен без тяхно съгласие на 28 април на 17-я етаж на News Tower разговарям с Лиса Джуъл!
Това е първото интервю на Лиса, която има зад гърба си 23 книги и над 15 милиона продадени копия от тях, с български журналист!
– Писателската ти кариера започва по много интересен начин. Би ли разказала как тръгна всичко?
– Писането е нищо, което винаги съм искала да правя с напредването на годините и трупането на житейски опит. Започнах сравнително късно, когато бях на 27 години. Споделих с една моя много близка приятелка, че искам да започна да пиша когато съм доста зрял човек. Тя ми каза да започна веднага и ако напиша три глави, тя ще ме заведе на вечеря. Написах три глави и тя ме заведе на вечеря! Щастлива съм, че не чаках по-дълго, за да започна да пиша, защото тя беше права!
– Кои е книгата, която написа най-бавно и защо?
– О, благодаря ти, чудесен въпрос! Най-дълго време ми отне книгата, която написах за “Marvel” – “Breaking The Dark” и главната причина да отнеме доста по-дълго време от нормалното бе, че излязох от зоната си на комфорт. Трябваше да пиша нещо съвсем различно. Пишех, пренаписвах, връщах се в началото. При останалите ми книги гледам сама напред, но за тази се връщах доста пъти назад. Отне ми 14 месеца, което е три пъти по-дълго от нормалното.- Героите във всички твои книги са различни. Доколко им даваш свободата да се развиват сами?- О! Оставям ги да правят каквото си искат, да ми покажат какви са. В предстоящата ми книга…
– Аз прочетох вече първата глава, ти ми я изпрати!
– О, вече си успял? В тази глава се появява човек, който трябваше да доста зъл герой… Там той още не е злодей и трябва да намеря начин да го “наместя” в книгата, защото не го виждам да се развие като злодей, ще трябва да търся някой друг!- Как се раждат книгите ти, какво провокира появата на всяка от тях?- Обикновено тръгват от някаква малка идея, много рядко имам яснота за цялата книга още в началото. Мога да се замисля за двама човека, да ги “срещна” и да видя какво ще излезе от това. Може някой да забележи нещо, което да го поведе към някакво пътуване… такива малки неща. За мен е важно да пиша без да мисля за самото писане. Ако трябва да вляза в собствената си глава и да мисля какво ще се случи после, просто ще спра да пиша, защото няма да имам никаква идея какво искам да се случи после.
– Какво може да те накара да промениш драстично историята в книгата?
– Понякога се случва. Например в “Then She Was Gone” първоначалната идея бе за младо момиче, което е държано в една подземна стая от психопат. Не бях напреднала много, когато прочетох нечий пост в туитър: Ако попадна на още една книга за психопат, който държи момиче в плен в къщата си, че я хвърля надалеч.
Тогава осъзнах, че пиша нещо, което е вид клише и започнах отново, като психопатът стана психопатка.
Ако изобщо променям нещо в книгите си, то е да добавя, когато усетя, че нещо липсва. Случи се в “None Of This Is True”, когато разбрах, че липсваше нещо, което да задържи интереса на читателите да изследват и да се опитват да разберат какво точно се случва, защото дотогава книгата вървеше доста “бавно”.
– Каква част от писането на книгите ти са предварителните проучвания?- Не съм от авторите, които правят много предварителни проучвания.
– Не обичам да се отделям от компютъра и да прекъсвам процеса на писане. Не бих хванала влака, да отида до мястото, което описвам, да се разхождам там час, за да почувствам това място. Предпочитам да си го представям или да разгледам снимки онлайн, и ако има нещо неясно, да го допълня сама.
– Как измисляш обратите в книгите си?
– Обикновено се раждат в процеса на писане. Понякога чак в самия край, защото осъзнавам, че все още няма никакъв обрат. Започвам да си мисля, че някъде е останало нещо недовършено, което пък ми дава възможността да шокирам читателите в края на книгата. Никога не замислям тези неща предварително. Или е там, или го няма, но ако към края все още го няма, аз го измислям.
– Имаш ли някаква идея за края на книгата, когато започнеш да я пишеш?- Не, не, нямам абсолютно никаква идея.
– Промени ли се навикът ти на писане през годините?- Да, с течение на годините започнах да се чувствам по-спокойна, по-уверена в процеса на писане. Пиша по същия начин, но вече нямам притеснения, които имах в първите години. Доста по-спокойна съм. Казва си: това вече съм го преживявала, знам как да се справя.
– Имаш ли герои, които са базирани на реални хора?
– Понякога само част от тях. Понякога това са хора, които съм видяла на улицата, за които не знам нищо, но те подбутват нещо в съзнанието ми и след това създавам история, в която те участват. Случвало се е да описвам герой, за който по-късно осъзнавам, че има много общи черти с човек, когото познавам. Това се случи с една от дъщерите ми, когато беше тийнейджърка. Тя не беше част от основната линия в книгата, беше съпътстващ герой и не беше описана много подробно, но изведнъж осъзнах, че това е тя. За щастие не й се случи нищо лошо!
– Виждаш ли голяма разлика между Лиса Джуъл, която написа “Ralph’s Party” и Лиса Джуъл, която написа “Don’t Let Him In”?
– Когато пишех “Ralph’s Party” търсех своето място в писането, търсех всеки детайл за собственото ми съществуване и житейски опит. Бях много млада и нямах никакъв опит. Опитвах се да видя как ще свърши всичко, нещо което все още правя. Вече съм доста по-уверена и спокойна.
– Можеш ли да си представиш Лиса Джуъл да напише любовна книга?
– О, никога не бих отхвърлила възможността двама човека да са романтично привлечени в книгите ми. Ако те ми покажат, че са влюбени – ще ги оставя да се развиват и да видя какво ще стане.
– Последният ми въпрос не е много честен, но имаш ли любима своя книга?
– Да!
– Наистина ли?
– Да, тя е от средата на творчеството ми – “The House We Grew Up”. Това не е трилър, това е много, много мрачна, многопластова фамилна сага, която се развива в повече от 30 години.
LYUTSKANOV 