Елена Божкова е сред най-известните народни певици у нас. Постъпва в хора на Българското национално радио през 1972 г. и е сред знаковите лица на Мистерията на Българските гласове. Изпяла е и е записала стотици песни, има много награди, обича да работи и обучава млади хора.
Разговарях с Елена Божкова минути преди концерта на Мистерията на Българските гласове в лондонската Union Chapel!
Интервюто е съвместна публикация с https://parallel43.bg/
– От колко години сте в Мистерията на Българските гласове?
– От 1972 г. съм в Ансамбъла на Българското национално радио, по-късно вече стана Мистерията на българските гласове, след втория диск на Марсел Селие, мисля че беше през 1989 г. Така сме известни по света – Мистерията на българските гласове.
– Как постъпихте в ансамбъла?
– Чрез конкурс, с прослушване. Когато отидох вече беше минал един конкурс. Хорът се ръководеше от Красимир Кюркчийски, г-жа Дора Христова беше корепетитор. Г-н Кюркчийски каза, че трябва да ме прослуша комисия. И една събота жури от 17 композитори и музиканти ме слушаха в радиото. Беше събота, защото тогава всяка събота в Първо студио на Радио София записваха песни, които са научени през седмицата. Тогава се репетираше всеки ден за разлика от сега, когато преди турне бързо се мобилизираме, защото хората вече не са на щат. Сега е свободна професия. Някои са по училища, по детски градини, преподавателки… Аз от много години водя мъжка, женски и младежка любителски групи. Уча ги на автентичен фолклор.
– Какво ви дава работата в “Мистерията на българските гласове”?
– На мен?
– Да.
– Всичко! Това е моят живот! Това е вътрешната ми потребност, която не спира да ме подтиква към нови търсения, нова конкурси, нови фестивали. Освен това аз имам партньорка, моя ученичка тук, с която пея в дует. Наскоро издадохме диск с нови песни и пиеси.Вървя по тази пътека, по тази диря, която ми е дадена!
– Вие сте певицата с най-дълъг стаж в състава, казахте ми, че сте от 54 години в него…
– Да от 54 години!
– Аз тогава съм бил на 3 години…Какво се промени в него през това време?
– Мистерията се променя многоетапно, защото онези гласове вече ги няма – Надежда Хвойнева, Олга Борисов, Кремена Станчева, Калинка Вълчева, Янка Рупкина…това бяха натурални, чисти гласове. Аз също дойдох от село с репертоар на моята майка. Когато се явих пред комисията те ме питаха откъде са тези дивашки песни.
Песните са на майка ми. Аз съм ги научила на нивите, между тютюна, зеления, боб и царевицата, когато съм помагала на майка ми.
След като ме чуха, Кюркчийски каза: В понеделник си на работа!
Има приемственост, има млади хора, които вървят по пътя на онова звучене, което са имали предишните певици.
– Има ли разлика в реакциите на българската и чуждестранната публика по време на изпълненията ви?
– Чуждестранната публика ни приема с тропане, изпада в екстаз, в еуфория. Българската публика, която сега е младежка, първо е изненадана, после е възхитена! Носим безкрайно много възхищение и победи, защото това са истинските звуци.
– Чужденците вероятно преживяват само музиката, но българите разбират и текста, това ли е основната разлика?
– Не, те просто го чувстват. Ние когато пеем, поне за себе си мога да го кажа, предавам онази емоция, която притежава всяко едно произведение. Няма как да не достигне до публиката. Когато пеем виждаме сълзи в очите на чуждата публика. Хората плачат, защото чувстват, че има нещо тъжно. Всяка от песните ни показва различни емоции – хумористични, трудови, весели, жални…
– Само майка ви ли е “виновна” да започнете за пеете?
– То явно е наследствено, защото ние бяхме пет деца и всички пеем. Майка ми е имала три сестри, които са пеели. Пеенето е и дарба, и се предава по наследство. Много неща се дават на човек, но те трябва да се развиват, това е разковничето на успеха. Аз работя по този начин. Една моя ученичка ми казваше: Госпожо, Господ като е раздавал талантите, вие сте се редили много пъти.
– Коя е любимата ви песен и защо, ако изобщо можете да изберете любима песен, вие сигурно знаете хиляди?
– Много да песните, които обичам да пея. “Елено, чедо” е една от тях. С “Подуни ми ветре” спечелих Първа награда на Международен анонимен фестивал в Братислава пра 1981 г. Това е много интересна песен и когато майка ми я каза на полето, и я запяхме, наистина чувстваш, че вятъра, илюзорно разбира се, повява в тази горещина и ти става по-прохладно. “Ой, Смиляно”, “Китка ти падна”, “Дуда е болна легнала”, наистина са ми много любими.
Когато запея една песен аз й давам много любов. Може да звучи малко така…но аз съм много емоционална и това ми позволява да преживея цялата песен, да я покажа на хората, които не разбират текста, да дойде онази вълна, която достига до сърцата им.
– Записвате както самостоятелно, така и в дуети с ваши колежки. Кой от двата варианта е по-интересен и защо?
– Нашите песни с исов тон, бордона. Той запълва мелодията, получават се интересни секунди – големи, малки, това звучене, което е интересно на западната публика. Западните музиканти се сащисват, когато чуят такава секунда защото я няма в тяхната музика. Мисля, че обичам да пея и с хора зад мен, да солирам. Това многогласие, тази полифония, тя достига до душата ти и ти даваш всичко от себе си.
– Обичате ли да запазвате автентичното звучене на песните, които пеете или предпочате да ги променяте?
– Да, оригиналния вариант! Не ги променям, не искам да ги променям.
– Проучвате ли историята не песните, които пеете?
– О, да, има много интересни песни. Обичам да търся, аз имам много сборници, списания…
– Как успявате да запазите гласа си свеж толкова дълго време?
– С много пеене! Знаете ли, гласът е най-финият инструмент и най-трудния. Желязна дисциплина и хигиена! Не може да пушиш, да пиеш, да не се наспиваш достатъчно. Даже издадох книга “Дълголетието на певческия глас”, там има много рецепти как трябва да се запази гласът, когато е болен. Той всъщност трябва да се пази предварително, преди да се разболее.
– Популярна ли е народната музика сред младите хора днес?
– Да, аз водя групи с млади хора. 40 години водя мъжка група. Те пеят с удоволствие, което ме кара да им търся още песни. Имат в репертоара си над 500 песни! Бяхме на фестивал в Свищов и като си тръгнахме има казвам: Момчета, до Нови Искър, нито една песен не искам да повторите!
Когато пристигнахме в Нови Искър те искаха да продължим, защото имаха още песни!
LYUTSKANOV 