Заглавието, разбира се, е малко подвеждащо, но вината е изцяло у Имелда Мей. Когато снощи излезе на сцената в Union Chapel, ирландката започна така: “Много исках да ви поканя в хола ми за този концерт, но тъй като той не е достатъчно голям, реших да пренеса хола тук!”
Сцената в Union Chapel наистина беше като хол – с диван, фотьойл, пиано с лампа върху него, снимки на Имелда като малка заедно с родителите й, китари по стените, масичка с бутилка червено вино и три чаши…все едно наистина бяхме в хола й!
За първи път гледах Имелда Мей на 15 юни 2018 г., когато подгряваше Джеф Бек в Royal Hospital Chelsea – разкош! Вторият път бе на 30 октомври 2018 г. в Royal Albert Hall, където ирландката бе част от звездите на концерта по случай 60-годишнината на най-известния джаз клуб в света, лондонския “Ronnie Scott’s”, голям разкош. Снощи за първи път бях на самостоятелен концерт на Имелда Мей – абсолютен музикален разкош!
Концертът в Union Chapel бе част от турнето й “Raised on Songs & Stories” и се различаваше от всичка останали досега. Ако до момента е имало някакъв сравнително постоянен сетлист, снощи нещата излязоха далеч извън тези рамки. Имелда разказва истории от живота си, обясни как е писала песните си и пя! Такова пеене рядко се вижда, повярвайте ми, аз съм бил на много пеенета и имам огромна база за сравнение.Гласът на Имелда Мей не може да бъде сбъркан с друг – нежен до степен да те просълзи в песни като “The Rare Auld Times” и “Black Tears”, и мощен като всепомитащ ураган в “BIg Bad Handsome Man” и “BoomBoom”. Освен тях чухме “
Kentish Town Waltz”, “Sixth Sense”, “Meet You At The Moon”, “Johnny Got A Boom Boom”, “Human”…
Ирландката покани един желаещ от публиката да изсвири и изпее една песен, щастливецът се казваше Тревор. После накара китариста си Дарън Хайъм да покаже колко добър блус глас има, басистът Адам Майлс седна на пианото за “Diamonds”… Оказва се,че вариантът контрабас-китара от снощи (или китара-пиано при Джоан Озбърн) е изключително подходящ за невероятната акустика на Union Chapel, която май ли е третата любима лондонска зала след Royal Albert Hall и Ronnie Scott’s!
До края на концерта Имелда, Дарън и Майлс си изпиха бутилката червено вино, което ме върна към 1994-1997 г., когато гледах как Кийт Ричардс си пуши на сцената…съвсем като вкъщи!
След края на шоуто намерих мениджърката на Имелда, която като ми видя тениската успя да каже само: “No way!”
10 минути по-късно тениската ми вече беше с автограф на Имелда Мей! Плюс книгата й “A Lick And A Promise”, също с автограф, разбира се!
LYUTSKANOV 