(Втора част на интервюто)
- Каква е ролята на съпругата на твоя герой в The Unbeliever? Ти казваш, че не си разговарял с жената на Георгиев, но я включваш в книгата.
- Дора Иванова е напълно измислен характер. Исках да се отделя от това, което съм чел в архива. Записките от разпитите му съществуват, те са били публикувани в една или друга степен в България в различни документални книги. Ако бях базирал книгата само на тях, щеше да се получи много „сух“ текст. Искаше ми се да представя характера на Александър Иванов от човешката страна на историята – това, че един шпионин също е човек, който има страсти, любовници, съпруга, което също е факт, били женени много години – те се знаят от ученици, и тя му остава вярна до екзекуцията. Това ми се стори също много интересна част от историята, затова измислих Дора Иванова, за да представя човешката страна от историята на един шпионин.
- Александър Иванов е изключително интелигентен и ерудиран човек, точно като своя прототип. Как се е чувствал и оцелявал такъв човек във високите етажи на властта по това време, които не са били населявани от много хора като него? Възможно ли е това също да го е подтикнало да се „докаже“ като шпионин?
- Това е една от причините, исторически факт е. Той е бил много ерудиран, говори няколко езика, учил е в Париж, срещал се е с много интелигентни хора у нас и в чужбина. В един момент през 50-те години, по времето на Вълко Червенков, изпада в немилост. Бил секретар на МВР, което означава, че всеки документ се подписва от министъра и от него, и той е знаел какво точно е ставало в тези мътни години между 1944 и 1946. След това е назначен като част от българската делегация за мирните договори в Париж. И изведнъж изпаднал в немилост. Завистта и финансовата изгода са много силни фактори в това, което се случва после.
- Чувствал ли се е недооценен?
- Да, чувствал се е, защото е бил много амбициозен. От друга гледна точка, той е бил човек, който е бил повече емоционален, отколкото хладнокръвен, защото, ако е бил хладнокръвен, той е щял да успее да стане това, което е искал. Тези неща не стават с покана, той е трябвало да ги извоюва. И това е голямата пукнатина в неговия характер – всичко, което е постигал, е ставало лесно, защото е бил много интелигентен. Искал е и изкачването в политическата стълба да стане така лесно, което е невъзможно.
- Колко е истината в историята за срещата му с шефа на ЦРУ Алън Дълес. Възможно ли е тя да е плод на склонността му да преувеличава?
- Възможно е. Аз нямам документални доказателства за нея. Предполагам, че е документирана в архивите на ЦРУ. Всяко телефонно обаждане, всяка среща, по закон би трябвало да бъдат документирани в ЦРУ. Предполагам, че ако е имало такава среща, то тя е документирана в ЦРУ. Интересното е, че е ЦРУ никога официално не признава, че Иван-Асен Георгиев е бил техен шпионин, което е нормална тактика. Факт е, че той намира адреса на Алън Дълес в телефонния указател и се обажда и говори с жена му. И аз съм го измислил на друго ниво – че те се срещат и обяснява защо Дълес се съгласява на такава среща. По време на Първата световна война Алън Дълес е бил секретар на Американското посолство в Женева и е факт, че той е бил човекът, който е вдигнал телефона, когато един Владимир Улянов Ленин се обажда и казва: „Искам да информирам американското правителство, че ще направя революция в Русия.“ Те само се изсмели и затворили телефона. Според мен Алън Дълес си е научил урока от това телефонно обаждане.
- Попадна ли на някакви изненадващи факти по време на проучванията ти в Националната библиотека, преди да напишеш книгата?
- Най-изненадващото бе колко влиятелен е бил Никола Гешев по време на войната и след нея, защото всеки си е мисли, дали Гешев е жив и дали е имал досие за него. Ако не бях започнал да пиша книга за Иван-Асен Георгиев, щях да напиша книга за Гешев, защото той е толкова интересен характер…
- Как се приема книгата във Великобритания? Четох няколко ревюта, в които хората са благодарни за ясната картина, която The Unbeliever дава за състоянието на България и Източния блок по време на Студената война. Англичаните по принцип знаят малко за живота отвъд Желязната завеса в този период.
- За България почти няма писано на английски за английска публика. Убийството на Георги Марков е единственото нещо, което се знае за България и всичко се пречупва през неговата призма. Едно време, когато кажех, че съм от България, на хора на моята възраст и малко по-млади, реакцията обикновено бе: „Ааа, българският чадър…“ Сега вече и това е избледняло от паметта на англичаните. Сега се знаят други неща, има много британци, които пътуват и живеят в България… Интересно е, че англичаните, които са прочели книгата, благодарят за информацията, но се оплакват, че в нея има много и трудни имена.
- Смяташ ли да издадеш „The Unbeliever“ на български, мисля, че би била интересна за читателите в България?
- Имам голям интерес да намеря издател в България, но досега моето издателство не успя да намери агент или издател у нас. Търсим!
Галин Люцканов
LYUTSKANOV 