Ник Мейсън или към края на една епоха

Когато снощи Ник Мейсън каза, че е свирил с Pink Floyd в “Roundhouse” преди 52 години, започна да ми става тъжно, защото малцина са във форма след половин век на сцената. През тази година бях на няколко концертни 50-годишнини и явно Ник Мейсън не е първият, който скоро ще стане от столчето зад барабаните и ще излезе в пенсия. За съжаление на него вече много му личи, че трябва да се кротне.

Няколкото монолога към публиката, отправени между песните, показаха един все още добре изглеждащ за възрастта си човек, който обаче трепери и създава впечатлението, че му е трудно да стои прав… Признанието, че сегашната му група е нероятно най-старата момчешка група в света навява още повече тъга, защото Мейсън е прав, мисля, че само  Uriah Heep могат да ги бият по обща възраст на музикантите на сцената. Все пак с палките в ръка Ник Мейсън се справя все още много добре, вероятно дългогодишният тренинг си казва думата.

За разлика от бившите си колеги Дейвид Гилмор и Роджър Уотърс, които на своите концерти предпочитат да свирят по-комерсиалните неща на групата – обикновено от албумите след “The Dark Side Of The Moon”, Ник Мейсън се върна в зората на Pink Floyd. Това личи и от името на турнето: “Saucerful Of Secrets” – както се нарича и вторият албум на Pink Floyd, излязъл една година преди да се родя, тоест преди много време.

В  “Roundhouse” снощи групата на Ник Мейсън изсвири само три песни от “Saucerful Of Secrets” – “Let There Be More Light”, “Set The Controls For The Heart Of The Sun” и “A Saucerful Of Secrets”. Почти всчико останало обаче беше също от ранния период на Pink Floyd – “Lucifer Sam”, “Fearless”, “When You’re In”, “Green Is The Colour”, “See Emily Play”…

Странното е, че колкото и да са хубави и незабравими песните, доста странно е усещането, че ги свирят други хора. Колкото и добър китарист и вокалист да е Гари Кемп, той не може да изсвири нещата като Гилмор…създава се впечатлението за добра кавър група.

Въпреки тъжното настроение от снощи – огромни благодарности към Ник Мейсън за възможността да чуем ранния Pink Floyd наживо, такива музиканти като него вече почти няма!

Галин Люцканов