Утрото било по-мъдро от вечерта. Може и така да е, но резултатът и същия като снощи.
Положението в “Левски” е като каране на лагерна количка баир надолу, като баирът е с наклон 15%, а количката няма подметки от платненки за спирачки. От отборът остана само името, а пълнежът се състои от скъпо платени наемници, чиято единствена мисъл е да си вземат заплатите в края на месеца. Количката изглежда лъскава – все “класни” попълнения с надприлични заплати, обаче посоката на движение не е нагоре, а надолу, и то не от вчера.
Лошото е, че вече не се ядосваме на резултат като този с “Вадуц”, защото сме го очаквали, и съответно не сме изненадани. Приемаме го като нормален и просто очакваме обичайните извинения: “Късметът не беше с нас”, “Имахме възможности, но не ги оползотворихме”, “Трябва да се отърсим час по-бързо от тази загуба”, “Гледаме напред” и още десетина стандартни глупости, които ръсят не само футболистите на “Левски” след подобни мачове.
Същите като стандартните глупости, които говорят след подписването на договорите си: “Знам, че “Левски” е голям клуб”, “Идването ми тук е крачка напред в моето развитие”, “Искам да стана шампион с “Левски”, “Искам да играя с “Левски” в Европа”.
Искате… още малко и швепс!
Единственото, което искате е заплатите с в края на месеца.
Това, че лагерната количка върви надолу и няма спирачки избощо не ви интересува. Същото важи и за треньора!
Галин Люцканов
