Нещо за слушане: Stone Temple Pilots за първи път без Скот Уейлънд

stp2

Вторият едноимен албум на гръндж легендите Stone Temple Pilots като цяло се отличава с това, което липсва в него, а не с това, което присъства. В музикално време, когато дори и постгрънджът е залязал, имаме нужда от вокалиста Скот Уейлънд. Първото парче е “Middle of Nowhere” и в него няма абсолютно нищо запомнящо се, просто е енергично и затова е в началото. Следва “Guilty”, където заместникът на Скот, Джеф Гът, се справя поносимо, но отново няма нищо неочаквано. “Meadows” е песен за дълга магистрала, в това е прекрасна. “Just a Little Lie” представя виртуозност от китарите в бандата. “Six Eight” показва, че Джеф Гът е отличен вокалист и качеството на албума започва да се подобрява от средата натам. Парчето “Roll me under” е меланхоличен тежък рок, както трябва да е, с брилянтни вокали отново. Сингълът “The Art Of Letting Go” е лирична приятна песен, според мен с нотки на Linkin park, но в крайна сметка оставих най-добрата песен за накрая. “Thought She’d Be Mine”, както смятат и повечето фенове, е най-великото парче от албума. Чуйте го, за да разберете защо. Като заключение ще кажа, че чистото онтологично съществуване на албума е чудо, защото смъртта на Скот според мнозина щеше да сложи край на бандата. Както се чува, добре, че не е станало така, въпреки че албумът на моменти звучи вече издаван и чут, то той е неоспоримо качествена музика във време на фалш и формули.

Метъл Гогstp2

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s