“All The Wrong Places” е едно от най-скучните четива, които ми се случиха през тази година. Джой Филдинг се е опитала да преде на два стана и да прокара успоредно две основни линии в книгата. Получило се е това, което става когато пробваш да седиш едновременно на два стола – падаш.
Сериен убиец и семейни драми като в сериала “Далас” не могат да виреят заедно и това проличава много ясно в тази книга.
От една страна имаме някакъв психар, който се мести от град в град и примамва жени от сайтове за запознанства. Още на първата среща ги кани в апартамента си на вечеря и това е последната вечеря в живота на жената. Плоско! Най-малкото защото не може абсолютно всички жени да тръгнат подир серийния убиец когото виждат за първи път, независимо колко чаровен е той.
От другата страна са семействата на двама братя близнаци и любовните им драми. Как почти всички, включително 70-годишната майка на главната героиня, почват да си търсят гаджета през сайтове за запознанства за мен остава пълна загадка. Как успяват да се открият един друг в тези сайтове – също не е много ясно. Накрая останах с впечатление, че в Щатите дори красивите и умни жени вече не могат да си намерят партньори по нормалния начин и се ровят в сайтовете за запознанства.
Двете линии се пресичат в края на книгата, като хем вълкът е сит, хем агнето е цяло, а лошата братовчедка го отнася…
“All The Wrong Places” е слаба ракия, не си хабете времето!
LYUTSKANOV 