
Снощи в “Roundhouse” гледахме група, която е доста над средното музикално равнище, но основна вина за популярността й има нейния басист.
Киану Рийвс може да напълни “Roundhouse” дори ако реши само да стои 30 минути на стол на сцената.и да гледа в тавана. Човекът обаче свири изключително добре за актьор, най-малко защото няма кой да го “покрива” – в групата освен него са само китаристът и вокалист Брет Домроуз, и барабанистът Робърт Мейлхаус.
Тримата са спретнали много приятно за слушане трио, в което музикантите обръщат внимание основно на това да се представят добре, а не да чупят стойки на сцената. В това отношение Киану Рийвс е направо скучен в сравнение с басисти като Стив Харис и Робърт Трухильо, но пък постоянно се вижда колко съсредоточен и отдаден е на това, което прави.
4 албума за 30-годишната история на групата не са особено много, но повече от достатъчно като се знае каква е заетостта на басиста във филмовата му кариера. Dogstar свириха малко под час и половина песни от всичките си албуми, а публиката се накъса да снима Киану Рийвс. Той от своя страна видя единствения от светещите телефони, който си заслужаваше – моят Nokia 8110, същия като този, който му служеше вярно в първата The Matrix. Киану ме посочи и кимна усмихнат – свидетели са
Когато имате шанс да гледате Dogstar – идете, колкото заради басиста, толкова и заради самата група, заслужава си!