
Вчера бившият комсомолски секретар от Института за детски и начални учители в Шумен Александър Йорданов шумно оплю полета на Георги Иванов. Еднакво видният отвсякъде, както бе известен в медиите преди години бивш депутат, както всички немуподобни, е много силен когато трябва да се вади нож на умряло куче.
Ако варненецът беше толкова окомуш, да се беше изказал за качествата на руската космическа техника веднага след полета през 1979 г., а не 40 години по-късно. Нищо учудващо – българската политическа менажерия все още е пълна с бивши кадри на БКП, Комсомола и техните наследници, които изключително бързо смениха възгледите си, но това не е тема за коментар, а за съжаление.
Александър Йорданов, вече като кандидат за евродепутат, трябва да е наясно, че хората очакват от него не пещерна русофобия, подобна на пещерната американофобия характерна за България , по времето на студентските му години, а балансирани и обективни изявления. Не вярвам обаче да му стиска да каже, че само заради трагедията с Challеnger, трябва да се твърди, че цялата американска техника е скапана.
Полетът на Георги Иванов може и да не е бил технически успешен, но нареди България сред “космическите” държави. Вероятно звучи помпозно, но все пак е въпрос на престиж.
Това, че Александър Йорданов още е гонен от сенките на комсомол-секретарското си минало може да изиграе лош номер на кампанията на ГЕРБ за евроизборите, варненецът е под номер 6 в листата. Наскоро премиерът заяви, че до 6-и май ще възстанови Военното училище в Долна Митрополия. Само да напомня на Александър Йорданов, че българските пилоти все още летят на съветска техника, и евентуалното обучение на новите пилоти, ако се стигне до там, ще бъде отново на нея.
Прегледах доста от информациите за 40-годишнината от полета на Георги Иванов, Александър Йорданов бе единственият оплюл събитието, хората все още са горди с това постижение. И това със сигурност няма да е от полза на Йорданов в предстоящата кампания. Както и на съотборниците му.
Галин Люцканов