Преди да напиша каквото и да било, би било редно да си призная, че не съм слушал Bullet For My Valentine кой знае колко. Само хитовете. Точно и затова погледът ми над новия им албум Gravity е поглед през очите на един меломан, който не е заслепен от очаквания.
И не съм особено впечатлен. Така… Песните си приличат, има прекалено клонене към поп културата, структурите са чисти и простовати. Текстовете на места се получават и римите са приятни и почти оригинални. Стилът е странна смесица между Linkin Park, Hoobastank, Asking Alexandria и Seether, като всяка банда от гореизброените си има своя ниша, докато Bullet For My Valentine се опитва да покрие всичките, струва ми се. Но става приятно, ако се сложи факторът “носталгия по музиката от началото на века”. Продукцията на албума е неприятна за мен, особено барабаните, които звучат отвратително, а и прекаляват с чантовете тип woah. Незапомняща се песен след незапомнящо се парче се въртят. Най-бързата и най-допустима композиция е “Don’t Need You”, която въпреки че е чувана преди, е добре направена и що-годе приятна. “Breathe Underwater” е акустична балада с хубав текст. “Coma” и “Under Again” са стереотипни селъри, а “Gravity” е звучи като интро на аниме. Като заключение, за което се радвам, мога само да добавя, че има много по-добри варианти за прекарване на музикалното Ви време от този синтезиран, поп и фалшив албум. Наистина, стойте далеч.
Метъл Гог
