Светослав Тодоров: Никога не знаеш какво ще стане наживо, затова даваш всичко от себе си

Светослав Тодоров е български пианист. Роден е в Добрич. Учи в Кралския Музикален Колеж Лондон класическо и съвременно пиано при проф. Дина Паракина (Московска консерватория) и джаз пиано при проф. Майк Морaн. От 2003 година е в класа по пиано на Мария Гинева в Национално училище по изкуствата ‘’Добри Христов’’ – Варна. Преди да се присъедини към престижния Единбургски Университет – Великобритания, той учи една година в НМА „Панчо Владигеров” – София при Стела Майсторова и Илия Чернаев. През 2011г. Светослав започва да учи при известните британски пианисти Питър Евънс и Стивън Осбърн. Получава наградите „Доналд Тоуви” 2012 за изпълнение, като го прави втория първокурсник-ностител в историята; награда „Единбург” 2013, „Златния медал” на Единбургския Фестивал-Конкурс 2013. През 2015г. се дипломира от Единбургски Университет с най-високата оценка по инструмент от целия випуск. Той е концертирал в редица престижни Европейски зали като зала „Гаво” в Париж, „Рахманинов заль” в Москва и други. В началото на 2014г. е поканен да изнесе концерт за Британската принцеса Ана в Единбургския дворец „Холирууд”. По-късно е избран за „млад концертиращ артист” (AYCA award) след прослушвания в Кралската Музикална Академия в Лондон. Изнася концерти с Варненска и Шуменска филхармонии, Единбургски фестивален оркестър, Шотландски камерен оркестър „Медоус” оркестър и Единбургски „Чарити” оркестър. Васко Василев го определя като ‘много добър пианист’, а Найджъл Кенеди – като ‘удивителен’.

Интервюто е взето след концерта на Светослав Тодоров в Royal Albert Hall. Там  младият пианист свири на пиано, изработено специално за Сър Елтън Джон.

  • 20170205_113813Труден ли е пътят от музикалното училище във Варна до Royal Albert Hall?
  • Не, не е лесен, но това е крайният резултат от всички усилия и трудности.  Особено като се знае, че един човек на изкуството постоянно изпада в разни дупки  – като например защо трябва да се занимава с това… Но съм удовлетворен от този концерт. Самото признание, че си се занимавал с изкуство храни душата, а какво по-хубаво от това?  Много е зареждащ този концерт – зареждаш дошлите хора, зареждаш себе си…
  • Ти си свирил на много места, в много държави. Какво е чувството да свириш в Royal Albert Ha?
  • Много е отговорно. Още когато през ноември стана ясно, че ще свиря хем се радвах, хем бях на другия полюс. Даже се шегувах, защото концертът беше разпродаден две седмици преди датата, че публиката ще е там, дано аз не избягам накрая. Наистина е много престижно, голяма отговорност е и даваш всичко от себе си. Очаквах да се притесня, но всичко мина много добре. Не знам така ли се случва с големите зали…
  • Как откри музиката и пианото? Любов от пръв поглед ли беше?
  • Моите родители са народни музиканти. Аз като малък, 5-6 годишен, съм започнал с гайда, с една спукана гайда. Свирех сутрин пред телевизора заедно с една касета на Бинка Добрева. Ношите спят , аз надувам гайдата и се мъча да свиря. После казах на баща ми, който е акордеонист: обърни акордеона, за да мога да свиря като на пиано и после ме записаха да ходя на пиано.  От догодина мисля да свиря отново и на гайда, но засега – пиано!
  • Какъв инструмент щеше да избереш, ако пианото не съществуваше? Гайдата ли?
  • Не знам, не мога да си представя. Аз от малък това искам и съм го показвал…
  • В момента учиш в Royal College of Music и преди това в University of Edinburgh. Каква е разликата в обучението на млади музикати тук и в България, където си завършил музикалното училище във Варна и Националната музикална академия „Панчо Владигеров”?
  • Благодарение на това, че обучението е добро в България аз съм успял да стигна до тук. Не е само това разбира се. Трябва да имаш и стимул за рзавитие. Има едно тънко нещо, което прави разликата. В България имаме много добри професори и система на обучение, но въпросът е че няма как да стане с реализацията. Тук когато започнем да учим веднага тръгваме с някакви проекти, ставаме част от живота на това училище или колеж, и от там нататък има всякакви възможности за продукции извън колежа Конкуренцията е много голяма и винаги има изпити и прослушвания, и така те избират. Аз естествено исках да отида и на прослушването за концерта в Royal Albert Hall. Това, което аз открих е, че българин не е свирил сам в Royal Albert Hall, или поне не в последните години. От колежа се опитват също така да продуцират колкото може повече студенти и съм много щастлив, че избраха мен за този концерт. Не знам защо, може би публиката може да отговори.
  • Кои са хората, оказали най-голямо влияние върху развитието ти като музикант, освен родителите ти?
  • Естествено, че подкрепата на родителите е много важно, но ако аз не съм искал да се развивам, няма как да стане. Имало е много хора които са ми помагали в ключовите моменти – учителите, защото те трябва да са вдръхновението. Ако нямаш вдъхновение какво ще развиваш? Имамло е хора, които се появяват в точния момент и аз съм на точното място за да могат да ми дадат път да се развивам.  Останалото е от мен.
  • Мнозина се раждат с талант, но малцина успяват да го развият. Какво ти струва да стигнеш до нивото, на което си в момента.
  • Талантът не е толкова важен според мен, важен е, но не трябва да е 99% талант. Това е клише. Талантът си е там, но работата е много. Музиката дава удовлетворение за душата и взема много време и отдаденост, организираност.
  • По колко часа свириш на ден?
  • Много, защото няма как нещата да се случат ако не свириш. Зависи от деня, но понякога свиря по 8-10 часа, понякога свиря по 4 часа.
  • Васко Василев и Найджъл Кенеди се изказват изключително ласкаво за теб , как приемаш похвалите от толкова успели музиканти?
  • Освен тези думи, ние сме си говорили още много с тях. Знам какво мислят за мен, те ми дадоха някакви съвети . Чест е и е хубаво за млад музикант да има подкрепата на такива световно утвърдени изпълнители.
  • Как се роди, разви и реализира идеята за Kapustin Project?
  • Точно срещата с Найджъл Кенеди беше в основата. След един негов концерт в Единбург бях на автърпартито. Исках само да си взема автограф от него, а той ме попита дали съм пианист. Там имаше едно пиано и Найджъл Кенеди ми каза – Я изсвири едни джаз! И аз изсвирих едни джаз! И след това ми даде телефонния си номер и каза ако имам нужда от помощ да му се обадя.  Тогава реших за Капустин Проджект, след като свирих този джаз етюд. След това с моя учител по джаз от Кралския колеж го направихме като God Save The Queen. Няколко дни след срещата с Найджъл Кенеди се срещнах и с Васко Василев. По принцип такива срещи са доста трудни, защото обикновено има доста хора между музикантите и обикновените хора. Това беше някакъв късмет, който аз използвах . Накрая с много организация успях да направя Капустин Проджект.
  • Имаш награди от много фестивали и конкурси. Нормално е очакванията към теб да стават все по-високи. Как се справяш с напрежението , което ги съпътства?
  • Така е – очакванията растат и напрежението и отговорността растат. По всички конкурси има много вълнение, доза късмет. Но няма как – главата в торбата и каквото сабя покаже. Няма друг начин, защото това са живи изпълнения, а не записани. Никога не знаеш какво ще стане наживо, затова даваш всичко от себе си!
  • За Коледа свири в родния Добрич, изпитваш ли нещо по-специално, когато свириш там?
  • Голямо вълнение е, защото  аз бях дълго време в Ню Йорк, трябваше да се върна и за два дни да организирам този концерт. Много хора дойдоха, залата се препълни. Тогава  вече беше ясно, че ще свиря в Royal Albert Hall и си казах – какво по-хубаво от това за Коледа да им подаря това, което ще свиря тук? Повечето от хората нямаше да могат да дойдат до Лондон, затова реших да им подаря едно такова преживяване. Преживяване е точната дума! Все пак първата ми госпожа по пиано успя да дойде на концерта в Лондон!
  • Каква освен класическа музика обичаш да слушаш?
  • Обичам всякаква музика – поп, джаз… Дори като малък , до 5-и клас сериозо се изяв,вах и като певец, участвал съм в „Като Лъвовете” на Ники Априлов, „Чай” на Драго Драганов. Това беше мюзик айдъл-а тогава. Когато вече имаше мюзик айдъл, аз се бях съсредоточил върху пианото, все пак гласът при момчетата се променя…
  • Как си се представяш след 10 години?
  • Виждам се, надявам се, със семейство, защото подкрепата на семейството е много важно. Надявам се да има различни изяви с големи музиканти. Само на хубави неща се надявам!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s