Вярно е, че хубавите неща стават бавно! Вчера с Джулиан Глоувър довършихме интервюто, което започнахме на 2 ноември миналата година. Познавате Джулиан най-вече от участието му в “Indiana Jones and The Last Crusade”, “For Your Eyes Only” и “The Empire Strikes Back”. Освен тях той има участие в още над 200 филма.
Разговорът е съвместна пуликация на www.lyutskanov.co.uk и https://parallel43.bg/
Това е първото интервю Джулиан Глоувър за български журналист!
Преди да се разделим, актьорът ми подписа тенската със снимката от първата ни среща!
Разговорът ни започна по неочакван начин, с въпрос към мен. Джулиан ме попита:
– Ти каза, че си от България, нали?
– Да.
– Аз съм снимал филм там, в момента не мога да си спомня името му, но бяхме някъде в планините. Помня обаче, че в София валеше много, беше страшно хлъзгаво и паднах лошо!
– Как започна филмовата ви кариера? Вие ли избрахте киното или киното избра вас?
– Кариерата ми започна когато бях на 15-годишен. В училище поискаха да играя в пиеса на Шекспир. Нямах никакъв опит на сцената преди това и всичко беше изключително вдъхновяващо. Когато се прибрах казах на моите родители: “Не се притеснявайте, вие имате 15-годишен син, който знае какво иска да прави!”. Постъпих в театрално училище и ето ме пред теб – на 90 години и все още играещ!
– Вие участвате в три от любимите ми филми – Уолтър Донован в “Indiana Jones and The Last Crusade”, Аристотел Кристатус в Джеймс Бонд-ския “For Your Eyes Only” и генерал Веерс в “The Empire Strikes Back”. Кои са най-ярките ви спомени от тези филми?
– “Indiana Jones and The Last Crusade” беше много приятен за снимане, защото в него участваха Харисън Форд и Шон Конъри, когото познавах от по-рано, а режисьор бе Стивън Спилбърг, което беше страхотно. “For Your Eyes Only” бе режисиран от Джон Глен и бе изключително изживяване заради участието на Роджър Мур, който беше невероятен джентълмен, наистина се наслаждавах на снимките. В “The Empire Strikes Back” снимах само 4-5 дни, малка, но много важна част от историята.
– Режисьори на трите филма са Стивън Спилбърг, Ървин Кершнер и Джон Глен. С кой от тях и беше най-трудно да работите?
– О, с нито един от тях не беше трудно да се работи. Почти никога не е трудно да се работи с режисьорите. Те искат добър резултат и наемат актьорите, за които смятат, че са правилните за ролите, които играят. Надяват се, че ще се получи това, което искат. Понякога нещата не се получават, ако режисьорът иска неща, които не могат да станат, но генерално – с тях се работи приятно!
– Играл сте със сър Роджър Мур, Харисън Форд, сър Шон Конъри, а в “Седморката на Блейк с Пол Дароу, Сали Найвет и Гарет Томас. С кой от тях ви беше най-приятно да снимате?
– Всички актьори, които изброи са страхотни. Много е трудно да кажа кой е най-добър или с кого е най-интересно да се работи. Роджър Мур беше приятел с всички, много интелигентен, много весел, при него каквото му беше на сърцето, това му беше на устата. Харисън Форд беше малко по-затворен, по-спокоен, но много приятен. Шон Конъри ми е много любим, познавахме се от много отдавна, още когато бяхме на около 20 години. С Пол Дароу сме работили в телевизията, неговата смърт бе огромна загуба. Със Сали и Гарет също бе много приятно да се работи, те са много хубави хора, но не се познаваме добре, защото аз участвам само в една серия на “Седморката на Блейк”.
– Кой е любимият ви филм от собствената ви кариера, като изключим трите, за които вече говорихме?
– Може би първия филм, в който играех една от главните роли – “I Was Happy Here”. Това е черно-бял филм, който направихме в Ирландия със Сара Майлс. Беше страхотно изживяване!
– Вие участвате и в “Harry Potter and Chamber of Secrets”. Различно ли е участието в детски филм?
– О, не съм много съгласен, че “Хари Потър” е детски филм…въпреки, че донякъде наистина е детски… Там нямах кой знае колко много работа, защото аз озвучавах Арагог. Не се срещнах с никого от актьорите, въпреки че познавах доста от тях.
– Мислите ли, че прекалено многото специални ефекти в съвременното кино имат негативен ефект върху актьорската игра?
– Не, не мисля така, доколкото специалните ефекти са използвани по правилния начин и подпомагат играта на актьорите. Ако те променят актьорите – не ги одобрявам.
– Вие имате доста участия в телевизионни филми. Какво предпочитате – киното или телевизията?
– Нямам претенции. Телевизионните снимки отнемат малко повече време за репетиции и това дава допълнително време да опознаеш по-добре героя си, но въпреки това го играеш само веднъж. По-различно е в театъра, където играеш героя си много пъти, имаш възможност да подобриш играта си и да разучиш героя си още по.добре.
– Известен сте с ролите си на злодеи. Харесват ли ви да ги играете?
– О, да! Още от първия ми филм “Том Джоунс” и след това като че ли съм абониран за тях. Харесвам да играя такива роли защото ти не отиваш да играеш злодей, а да играеш някакъв човек. Ако ти не харесваш това, което той прави, много вероятно е той също да не харесва това, което прави, или може би не знае, че това което прави не е правилно, въпреки че в повечето случаи знае. Винаги обаче има причина за това и трябва да я откриеш. Дори публиката да не може да я открие, той ще я намери за себе си. Аз обаче трябва със сигурност да я открия!
– Как се промени филмовата индустрия от първия ви филм “Том Джоунс” през 1963 г. до наши дни?
– Като изключим, че вече не се записа на ленти, нищо не се е променило кой знае колко. Всичко се прави по същия начин.
– Каква е разликата между Джулиан Глоувър, който игра в “Том Джоунс” и Джулиан Глоувър днес, 62 години по-късно?
– Няма абсолютно никаква разлика, само дето вече ми е трудно да вървя…хехехе…
– Вие сте на 90 години и продължавате да снимате. Кое е по-трудно – да започнеш или да спреш да играеш?
– Не мога да спра да играя, не мога! Въпреки, че в момента не снимам, аз винаги съм бил актьор, винаги мисля за това. Може да звучи малко като клише, но когато открих актьорската професия, аз знаех, че ще бъда актьор. Добър или лош – това не знам, но това е, което исках да правя!
LYUTSKANOV 