Шотландецът, който е смятан за един от най-добрите британски пианисти, и който от години свири със Сър Том Джоунс, разговаря с мен след официалното откриване на “The Nicky Hopkins Piano Room” в Перивейл в неделя вечерта.
Това е първото интервю на Пади за български журналист, съвместна публикация на www.lyutskanov.co.uk и https://parallel43.bg/.
– Пади, защо избра пианото?
– Когато бях дете ли?
– Да.
– “Вината” донякъде е у моите родители. В началото свирих на рекордер (права флейта), не особено рокендрол, но аз наистина се наслаждавах и родителите ми забелязаха, че обичам музиката и купиха едно старо пиано. Така че всичко започна благодарение на тях, не си спомням да съм опитвал да свиря на друг инструмент. В по-късните си години все пак опитах няколко други неща.
– На какво още можеш да свириш?
– Не бих казал, че мога да свиря добре на друг инструмент освен саксофон. В продължение на няколко години свирих доста сериозно на саксофон, а мога да извиря и няколко акорда на китарата!
– Продължаваш ли да изпитваш същото удоволствие от свиренето на пиано в сравнение с времето, когато си бил дете? Предполагам, че чувството е различно, когато свириш като професионален музикант?
– О, разкошен въпрос, благодаря ти! Да, изпитвам удоволствие, но това е различен вид удоволствие. Когато свириш като дете за теб всичко е ново, ти притежаваш чаровна неопитност и преживяването е много вълнуващо. Сега музиката продължава да е много вълнуваща за мен, вече гледам като човек с повече житейски опит, но продължавам да се наслаждавам!
– Ти имаш огромен опит от съвместната си работа със Сър Том Джоунс и Ван Морисън. Има ли музиканти, с които искаш да свириш, но досега не си успявал?
– О…знаеш ли…винаги съм искал да свиря с Ролинг Стоунс, да свиря рокендрол с тях. И много други, разбира се!
– Обичаш ли да си по турнета?
– Обичам турнетата, обичам да бъда по целия свят и да разглеждам различни места, да се виждам с различни хора. Не мога да си представя, че ще свиря на едно и също място всяка вечер, години наред. Обичам да свиря на различни места…
– Коя е трудната част от турнетата? Публиката вижда светлините и големите музиканти, но какво остава скрито?
– Лично за мен най-трудното е това, че аз съм семеен човек. Най-трудното е да балансираш връзката със семейството и участието по турнета. И на двете места всичко трябва да е наред!
– Кое е най-смешното нещо, което ти се е случвало по време на концерт?
– Ха, на няколко пъти ми се е случвало да ми се счупи стола, на който седя, или да падне стойката, на която е пианото ми. Доста пъти колеги са падали от сцените, което е много смешно, докато не разбереш, че са се контузили сериозно…тогава вече не е весело.
– С какво можеш да се издържаш, ако не си професионален музикант, можеш ли да правиш нещо друго?
– О, приятелю…дали мога да правя нещо друго? Това е труден въпрос! Учил съм за кратко физика, преди да стана музикант, това може би е нещо… Доста се интересувам от виното, може би могъл да имам собствени лозя и да произвеждам вино!
LYUTSKANOV 