Той е един от най-добрите съвременни английски джаз пианисти. Той е артистичният директор на “Ronnie Scott’s” и има последната дума за това кой ще свири на сцената на най-известния джаз клуб в света. Той може да каже” “Снощи бях на парти с Рони Ууд”…
След няколко неуспешни опита най-накрая съм на една маса и разговарям с Джеймс Пиърсън, който освен великолепен музикант се оказа и изключително приятен събеседник!
Това е първото интервю на Джеймс за български журналист!
– Как започна всичко? Можехте ли да бъдете нещо друго освен музикант?
– Аз? Не, защото свиря на пиано от 3-годишен и свиря вече повече от 50 години. Не мога да си спомня някога да съм правил нещо различно от това.
– Кои са музикалните ви вдъхновения?
– Обичам различни видове музика. Очевидно е, че обичам джаз, но също така обичам класическа музика. Много обичам унгарската класическа музика – Бела Барток. Обичам и българската музика, пеенето ви, “Мистерията на българските гласове”!
– Те ще пеят в Лондон на 22 април следващата година!
– О, наистина ли? Фантастично, наистина много ги харесвам. Харесвам много различни видове музика. Аз съм много широко скроен…харесвам и музиката, в която се импровизира.
– Колко дълго репетирахте всеки ден в началото на кариерата си и колко време отделяте сега?
.- Все още репетирам. Ако не свиря наживо, репетирам колкото успея, обикновено час-два на ден, но ако имам концерт, обикновено не репетирам, само малко загрявам преди шоуто.
– Няма да ви питам с кои музиканти сте работил, защото отговорът ще отнеме поне 10 минути, но има ли ваш колега, с когото сте искали, но така и не сте успяли да свирите заедно?
– Наистина има доста музиканти, с които обичам да свиря и наистина се наслаждавам на съвместната ни работа. Има много музиканти, с които искам да се се срещна, но за съжаление те вече не са живи – Бил Евънс например, когото винаги съм искам да слушам на живо и да свиря с него. Надявам се някой ден да направим нещо заедно с Хърби Хенкок. Бих искал да срещна и някои от великите класически пианисти. Всъщност искам да се видя с всички. Бих се радвал да направим нещо със Стиви Уондър.
– Вие сте и композитор. Различен ли е начинът, по който пишете за вашето трио например и за други хора?
– Да, различно е, защото когато пишеш за други хора трябва да поднесеш всичко така, че да бъде разбрано перфектно. Когато пиша за мен, мога да оставя нещата малко “по-отворени”.
– Свирите всякакъв вид музика. Имате ли все пак любим жанр?
– Обичам стила на свирене на Оскар Питърсън, суинг-джаз пианото, симфоничната музика, май харесвам всичко!
– Вие сте артистичния директор на “Ronnie Scott’s”. Това е изключително сериозна и отговорна позиция. Как успявате да балансирате програмата на най-великия джаз клуб в света между световно известните имена и младите музиканти, които свирят там?
– Да, прав сте, отговорността е голяма, но ние вече сме много голям колектив, хората, които се занимават с програмата. Стараем се да окуражаваме, младите хора да свирят там, а от следващата година ще имаме още една зала на втория ета в клуба, която ще даде допълнителни възможности специално за младите музиканти.
– Сигурен съм, че сте попадал в много смешни и весели ситуации по време на концерти. Разкажете ми за някои от тях.
– О, да, има поне няколко! Един път капакът на рояла падна, защото пантите не бяха добре стегнати. Веднъж се оказа, че роялът няма спирачки на колелцата и тръгна към края на сцената и останалите от групата трябваше да го подпират, беше доста смешно!
– Имате ли любим пианист?
– Обичам Бил Евънс, Кийт Джарет, Хърби Хенкок, Съливан Фортнър, Антъни Хоровиц…
– Можете ли да си представите Джеймс Пиърсън в рок, хард рок или хеви метъл група?
– Ще бъде много весело, но ще искам да свиря на синтезатор, а не на пиано. Всъщност с този тежък и мощен китарен звук, може би орган! Аз всъщност съм свирил с Джеф Бек!
– Зная, затова съм с негова тениска!
– О, да сега забелязах. Снощи бях на едно парти с Рони Ууд и си говорихме за Джеф.. Той беше наш много добър приятел…
– Каква е разликата между това да свириш сам с още един човек, както днес с Поли Гибънс, да свириш в James Pierson Trio и участието в големи оркестри?
– Колкото повече хора са въвлечени, толкова по-добра трябва да е организацията и толкова по-малко е свободата. Когато си със само още един човек е много по-лесно, може да импровизираш колкото искаш. Ако си с басист и барабанист, трябва да се съобразяваш с тях. Колкото повече хора има толкова по-малко свобода имаш.
– Познавате ли Джак Хъниборн?
– Да, той все още е жив?
– Ние се срещаме с него от време на време на по бира (97-годишният Джак е сред най-известните английски джаз пианисти). В един от разговорите ни той ми каза, че има достатъчно много хобита и може да живее без музиката. Можете ли вие да живеете без музика?
– Не, категорично не!
LYUTSKANOV 