Моля всички “журналисти”, които си пълнят сайтовете на принципа copy/paste, да се въздържат и да не крадат труда ми, а да проявят достойнство, да се свържат с мен и да поискат разрешение да препишат интервюто!
Това е първото интервю на Сали Найвет за български журналист! Имах невероятния късмет и удоволствие да разговарям с Джена от “Седморката на Блейк” за живота й преди, по време и след сериала, който я превърна в легенда!
– Как се захванахте с актьорската професия?
– Баща ми искаше да стана секретарка.
– Наистина ли?
– Да, но аз смятах, че това е много скучно. По това време работех в ресторант във Фулъм. Дойде моя стара приятелка, която ми каза, че е актриса. Попитах я как го е постигнала и тя ме покани на актьорски курсове. Посещавах ги тайно, плащах по два паунда на седмица за частни уроци, което изглежда изключително евтино днес, и мигновено се влюбих в тази професия. Да играя Шекспир, да рецитирам, по малко от всичко! Веднага разбрах какво искам да правя! Чувствах се фантастично!
– Как станахте Джена от “Седморката на Блейк”?
– Аз не съм се явявала на кастинг за ролята. По това време снимах “Who Pays the Ferryman” в Гърция, играех наркоманка, която се казваше Саманта. Тя живееше в пещера с възрастен човек, който е убил жена си от жалост, защото е била много болна.
Тогава не знаех, но продуцентът на “Седморката на Блейк” ме е наблюдавал в тази роля.
– И той просто Ви покани?
– Той дойде в студиото в Бирмингам, където записвах, и ме покани да отида в БиБиСи, където ми предложиха ролята на Джена! Аз си казах – ок! Не знаех точно за какво става дума, но звучеше интересно.
– Какво знаехте за Джена преди началото на снимките?
– Много малко. Знаех, че е междугалактически космически пират и че “Седморката на Блейк” ще бъде британският отговор на “Star Wars”, което е голяма отговорност.
Наистина обаче нямах идея, че 47 години след заснемането му филмът ще бъде все още толкова популярен. Как изобщо можех да предположа? Аз напуснах филма, за да следвам в университет, след това се завърнах към актьорската професия, но “Седморката на Блейк” винаги ме преследва, навсякъде!
– Какво не обичахте в Джена?
– Обичах факта, че Джена е пират и галактически борец за свобода. Не харесвах това, че през 70-те години ние бяхме повече секс символи, а аз исках да правя нещо повече.
Тогава бях много млада, много неопитна и реших, че имам нужда да се образовам, за да бъда вземана сериозно, заради това напуснах филма.
– Имаше ли идея Джена и Блейк да се харесват?
– Мисля, че да! Но понеже филмът се излъчваше рано, в 7.30 и много деца гледаха, имаше притеснения как ще се приеме, ако се целунем. Всичко се случваше на “Liberator” и това изглеждаше като логична следваща стъпка, но дотам така и не се стигна. Винаги е имало привличане, но така и не се получи нещо по-сериозно.
– В серията “Killer” Блейк сложи ръка върху рамото на Джена, а в “Hostage” целуна племенницата си и тогава го изгледахте доста страшно!
– Да, със сигурност Джена ревнуваше! Все пак това беше екшън филм и идеята не беше много реалистична. Трябваше да се борим с Федерацията, с фашистите.
– Защо във втория сезон Джена имаше доста по-малко участие?
– Защото се опитах да напусна след първия сезон, но не ми беше разрешено. Бях много ядосана, че нямам правилния сценарий, че исках да напусна. Заради това във втория сезон имах доста по-малко сериозно участие и повече бях като кукла…
– 47 години след “Седморката на Блейк” какви са най-ясните Ви спомени за сериала и какво мислите за него сега?
– Изпитвам огромно уважение, защото съм по-възрастна и когато гледам отново сериите, смятам, че развитието на историята е добро, но все още мисля, че Джена не беше достатъчно добре развита като характер. Тя не достигна пълния потенциал.
Смятам, че в аудио варианта имах много по-добър шанс да бъда Джена, истинския борец за свобода. Ти знаеш, тя е екшън момиче, тя иска да прави повече. Тери Нейшън ми каза веднъж, че ако ме е познавал по-добре, щял да пренапише нещата за Джена, да я промени към по-добро. Той си призна, че се справя много по-добре с мъжките образи, а женските прави основно да са секс символи. И това е самата истина.
– Имаше ли много смешни моменти по време на снимките?
– Да, и то много. Един от тези, които ще ме карат да се усмихвам е, когато се търкалях в полето и много тесният ми кожен костюм се разкъса, но аз трябваше да продължа да играя и ми беше много трудно да запазя сериозната си физиономия.
– Защо Джена изчезна в трети сезон?
– Защото реших да започна университет. Освен това не харесвах начина, по който се отнасяха БиБиСи към младо момиче като мен през 70-те. Сега всичко е много по-различно. Исках повече качество.
– Не да бъдете нещо като момиче на Бонд?
– Да. Ние бяхме доста по-интересни, отколкото ни беше позволявано да показваме.
– В България, благодарение на Джена, Вие сте легенда сред зрителите от моето поколение! Разкажете ми за кариерата и след “Седморката на Блейк”. Вие сте актриса, писателка, режисьорка, преподавател!
– Това е страхотно, май трябва да дойда в България! Да, аз съм и режисьор, и актриса… След “Седморката на Блейк” отидох в университет и след като го завърших, реших да се захвана с режисура. Направих един филм, след който получих финансиране за още един. Мотивираха ме да стана телевизионен режисьор, но тогава имах малко лични проблеми и не се фокусирах върху това, въпреки че трябваше. След това се захванах с други проекти, трябва да си видя CV-то, правила съм толкова много неща… Обичам театъра, обичам изключително много Шекспир.
Работила съм с най-добрия режисьор на моето време – Майк Алфредс, той е легенда! Той е на 91 години и ме е научил на всичко! Десет години бях режисьор за “Tricycle Theater”. Работих с топ съдии и адвокати, тогава правихме съдебни драми.
Преподавам непрекъснато, обучавам млади актьори, правя прослушвания. Занимавам се с озвучаване, правя всичко.
LYUTSKANOV 