Напоследък понамалих броя на ревютата на книги, които съм прочел, първо защото се оказа, че не много хора четат на английски, и второ защото повечето от книгите не са преведени на български.
Не мога обаче да пропусна един от любимците ми – M.J. Arlidge, Матю Арлидж. Новата му книга, която излезе преди две седмици, е една от най-добрите от поредицата за Хелън Грейс.
“Into The FIre” е много различна от останалите книги на Арлидж, защото тя е първата, в която Хелън не е полицай. Без възможностите, които й дава полицейската работа, без вратите, които тя отваря, Хелън е поставена в изключително трудна ситуация. Тя трябва да разплете и спре действието на мрежа за нелегални имигранти, без каквато и да е подкрепа от бившите й колеги, които освен, че (почти) я мразят, и не й вярват.
“Into The FIre” се развива в три сюжетни линии – разследването на Хелън, това на полицията и личната драма на журналистката Емилия Гаранита, които накрая се събират на пристанището на Саутхямптън.
“Into The FIre” е изпълнена с много насилие и кръв, доста голяма част от които са по тялото на Хелън. Матю Арлидж обаче се впуска в темата за нелегалната имиграция и незаконната експлоатация на нелегалните в Англия, в която насилието и кръвта са ежедневие…
Хелън преминава през много проблеми, някои от които много лични и много тежки.
“Into The FIre” е една от двете книги, които ще ви дадат пълна представа за характера на Хелън Грейс, която от следващата книга май отново ще бъде DI Helen Grace…
Другата такава книга е “Eeny Meeny” – първата от поредицата, за българското издание на която, “Куршум за двама”, ще ви разправям след няколко дни!
И никога няма да разбера българските издатели, които си прострелват краката, като не превеждат подобни автори – Матю има преведени само две книги на български!
Приятно четене!
LYUTSKANOV 