Най-накрая, след като няколко пъти се разминавахме, успях да гледам и Guns N’ Roses… Заслугата за това е на двама човека – Георги Везенков, който осигури безплатните билети и…Дейвид Боуи.
В автобиографията си Слаш казва (цитирам по памет): “Ако не беше Дейвид Боуи (който тогава живее с майката на Слаш) аз щях да умра от свръхдоза или да свърша в затвора!”
Така че – благодаря на Дейвид Боуи, че е вкарал Слаш в правия път, защото без него нямаше да има точно тази група Guns N’ Roses, нямаше да го има и снощния концерт на Wembley!
И както вече споменах – групата продължава да е перфектна в инструментално отношение, но и вече казах че Аксел, както мнозина други, които са го гледали напоследък смятат, вече не е същия. Доста от песните звучаха прилично, на места почти както в оригиналните записи, но в повечето се виждаше, че Аксел вече трудно стига високите…
Това разбира се не развали високо банкетното настроение на Wembley, защото хората получиха шоуто, за което бяха дошли. 31 песни, сред които най-големите хитове на Guns N’ Roses – “welcome To The Jungle”, “Your Could Be Mine”, “Estranged”, “Sweet Child O’ Mine”, “November Rain”, “Paradise City” и двата кавъра, които им помогнаха страшно много да станат това, което са – “Live And Let Die” на Wings и “Knocking’ On Heaven’s Door” на Боб Дилън. Ако имаше песен, която ми липсваше страшно, то това беше “Don’t Cry”, но пък за сметка на това Аксел изпя любимата ми тяхна песен – “Civil War”.
31 песни са много сериозен концерт, с който Guns N’ Roses се справиха отлично, като изключим очевидните проблеми на Слаш, публиката беше повече от доволна! Искаше ми се да обвиня озвучаването, но всички инструменти звучаха перфектно. Гласът, както е известно е най-сложният от тях и понякога дори най-добрия озвучител не може да скрие проблемите…
p.s. Слаш го гледах за първи път през 2011 г. на “High Voltage Festival” – един разкошен фестивал, който просъществува само две години “благодарение” на живеещите около “Victoria Park” в Източен Лондон музикомразци.
LYUTSKANOV 