От “Музикаутор” се загрижили, че българите “копират защитени с авторско право аудиовизуални произведения за лично ползване”. Сигурно са прави да недоволстват.
Вижте обаче примера, който дават родните “новинарски” и спортни сайтове! Там се краде масово – всекидневно можете да видите един и същ материал, барабар с правописните грешки, в няколко сайта. Работещите там си мислят, че като напишат откъде са откраднали материала и напишат името на автора и изданието, нещата са наред.
Не са наред, защото не са платили. Авторът е вложил време, средства и знания, за да напише това, което после с едно copy-paste започва да трупа кликове и четения за друга медия. Може и да е законно, но не е морално, не е колегиално. Не вярвам някой автор да се радва повече на това да си види името на ново място, отколкото от същото място да му платят.
Истината е, че в България всеки може да открадне написаното от теб и да го пусне на своя сайт без абсолютно никакви правни последствия, казвам то от личен опит. Крали са ме достатъчно много и съм категоричен в оценката си – в България Законът за авторското право е неприложим.
Не може да гониш малките крадци и да се правиш, че големите не съществуват!
Хората ще спрат да копират авторска музика, когато видят, че сайтовете спрат да се крадат един друг! Тоест – никога!
LYUTSKANOV 