Гледам, че Ед Шийрън имал проблеми с полицията в Индия, не му дали да свири като уличен музикант…
Тази история ме връща почти 35 години назад в тъмното ми минало…
Лятото на 1990 г. аз прясно напуснал ВНВВУ “Георги Бенковски”, и очакващ началото на втори курс във ВИНС-Варна, работя в отдел “Настаняване”, на “Балкантурист” – Балчик.
Свободно време – бол, и ми идва гениалната идея да се пробвам да свиря на улицата в Албена. Бях гледал по филмите и си казвам, защо не и аз!
Подготвих час и половина “репертоар”, имах една шапка-идиотка за парите и бях готов.
Първият път – ок, вторият – също, даже и пари имаше, и валута също! На третото ходене културно ме награбват двама полицаи:
– Ти какъв си, бе?
Аз приветливо: – Уличен музикант!
– Къф музикант, бе, тук музиканти няма!
– Е, аз де…
– Платил ли си тротоарно право?
– Не! Кажете колко е тротоарното право за две плочки – тази на която съм стъпил и тази, на която е шапката, и ще платя.
Двамата доловиха сарказма и:
– Айде с нас в управлението!
Отиваме в управлението и то не къде да е, а директно при началника.
– Тоя свири на улицата и няма разрешително!
– Е, ние нямаме разрешителни за музиканти, защото нямаме улични музиканти, тоя е първия.
– Кво да го правим?
Началникът явно беше в настроение:
– Оставете го да свири, нова атракция е!
И настана едно незабравимо лято, в края на което с част от спечелените пари си купих часовник, какво стана с останалите – не помня!
LYUTSKANOV 