– Поводът да се видим е Гала концертът и награждаването на талантите, лауреати на първото издание на Международния онлайн музикален конкурс “Star Platform”. Каква е идеята и целта на конкурса, и каква е твоята роля в него?
– В началото бе идеята за създаването на “Звездната платформа” като място, което дава възможност на различни деца и преподаватели от различни места на света, още от 2016 г., преди пандемията, да могат да се свързват, да обменят опит и идеи. По стечение на обстоятелствата точно през 2016 г. ме бяха поканили да съм в журито на “Трикси” – Международния конкурс на изкуствата в Балчик. Там всяка година се запознавах с нови таланти и г-н Струнджев, организатор на фестивала, и неговата съпруга, г-жа Струнджева ми даваха идеи какво би било, ако нещо такова се случи в Лондон. С течение на времето събирах опит и идеи, и ето че най-накрая, миналата година, след края на лятото, започнахме много сериозни разговори с Посолството ни в Лондон, с Българския културен институт и така на 15-и декември обявихме онлайн изданието. Имаше един месец време, до 20-и януари, да ни се изпращат видеа, да раздадем наградите, и журито да посочи децата, които ще участват в кулминацията на всичко това, която бе Гала концертът в Българското посолство в Лондон, в сърцето на Лондон, до Royal Albert Hall, и всичко това да го подарим на децата. И ето – случи се!
– Кои са участниците, чиито имена трябва да запомним и чието развитие да следим?
– Аз няма как да посоча имена, защото тези деца са били поканени. За да дойдат до тук аз съм изключително благодарен на техните родители, че са успели да се подготвят, да дойдат и да се представят. Те са част от нашето семейство и аз не мога да ги разделя.
– За първото ни интервю преди точно 8 години (5-и февруари 2017 г.) те представих като: “Светослав Тодоров е български пианист. Роден е в Добрич. Учи в Кралския музикален колеж – Лондон, класическо и съвременно пиано и джаз пиано. Васко Василев го определя като ‘много добър пианист’, а Найджъл Кенеди – като ‘удивителен”. Какво още може да се добави днес?
– Ха, какъв провокативен въпрос… Светослав Тодоров, който сбъдва мечти – свои и на други хора!
– Как според теб се промени музикалната сцена във Великобритания през последните десетина години?
– Не мисля, че се е променила сериозно. Започнаха да навлизат нови изпълнители и нови тенденции в музиката, които аз като изпълнител уважавам и ми е интересно да следя?
– Положително или отрицателно е влиянието на музикалните онлайн платформи върху музикантите?
– Зависи от гледната точка. Зависи кой пита и кой отговаря. Аз вярвам в тази идея, така че мисля, че е възможно, може да дава нови възможносит на хората и компенсира някои недостатъци на живото изпълнение.
– Ти можеш да свириш всичко – от класическа музика, през блус и до до джаз. Кой стил ти дава най-голяма свобода?
– Като малък имах мечта – когато порасна да мога да се наричам музикант. Аз съм израснал с всички тези стилове, по същия начин съм започнал да пея. За мен радостта е да мога да слушам всякакъв вид музика и това ми дава емоцията.
– „Kapustin Project“ бе доста интересен експеримент (за него четете в предното ми интервю със Светослав Тодоров, публикувано в книгата ми “Английските интервюта”), планираш ли нещо подобно.
– Да, планирам. Планирам различни нови начинания, въпросът опира до времето когато те ще се осъществят, надявам се да мога да намеря това време и това да стане скоро!
– Споделяш ли още мнението, че България е чудесно място за обучение, но не и за реализация на музикантите?
– Зависи от гледната точка. Мисля, че е възможно човек да се реализира в България. Мисля, че образованието все още е на много добро ниво. След толкова години, наистина мога да кажа, че зависи от гледната точка – на колко години си, какво си преживял…
– Какво ти дава преподавателската дейност, как те развива като музикант?
– Страхотно удовлетворение, защото започваш с децата, шлифоваш ги, те полагат усилия и сте заедно в това начинание. Когато те видят крайния резултат – аз не мога да съм по-щастлив.
– Как поддържаш формата си, все още ли свириш до 10 часа на ден?
– Ха, ха, мога да кажа, че откакто завърших, се научих на изкуството музика – на правенето, изпълнението и практикуването на изкуството музика, което означава че не е нужно да свириш по 10 часа на ден, а да свириш мъдро, за да свършиш нужната работа.
– С кой твой колега или колежка от България би искал да свириш на една сцена?
– Много бих се радвал да работя с едни от най-големите изпълнители защото не и на поп музикалната сцена. Не искам да изпусна никого, но бих искал да работя с Графа, Миро, Любо Киров, Лили Иванова…
– Помниш ли последния въпрос който ти зададох преди 8 години – как си се представяш след 10 години? Сега ти задавам същия въпрос!
…дълго мълчание и: – Ах, какъв въпрос… След 10 години…търсещ щастието и да съм намерил поне малко решение на това как се прави баланс в живота, за да е щастлив човек!
LYUTSKANOV 