Няма да представям Крис Картър, защото той няма нужда от това. Много писатели могат да завиждат на популярността му както в България, така и в цяла Европа.
Това е шестото ми интервю с Крис Картър за 12-те години, през които се познаваме. Останалите пет интервюта можете да прочетете в книгата ми “Английските интервюта”.
Моля всички, които си поддържат сайтовете единствено с copy-paste да не ми крадат интервюто, писнало ми е от подобни “журналисти”! Уважавайте труда на хората, които се стараят да правят истинска журналистика! Ако не можете да се свържете с Крис и да го интервюирате, свържете се с мен и поискайте разрешение да препечатате интервюто, не крадете!
– Крис, какво различава “The Death Watcher” от предишните ти книги?
– Всичко! Всички мои книги са пълни с насилие, в “The Death Watcher” определено не е. Приключих с предишна – “Genesis”, много мрачна и много тежка за мен, защото бях загубил приятелката си. Писах “Genesis” по време на локдауна, което беше страшно време,…не можех да напиша още една толкова мрачна книга. “The Death Watcher” не е такава книга, защото в нея ги няма сцените на убийствата, защото убийствата вече са се случили. Разкритията се случват на масата за аутопсии. Хънтър не отива на мястото, където са станали убийствата, не вижда кръвта, не вижда жертвата нарязана на парчета, това го няма в тази книга. Книгата е базирана на истински случай, по който съм работил и понеже зная много за самото разследване, го използвах. Разследването е бавно, затова и началото на “The Death Watcher”, ако го сравниш с останалите ми книги е доста бавно. Самата книга върви малко бавно, докато се случи нещо. Основната разлика е, че няма толкова много насилие и не е толкова мрачна, но си мисля, че е страхотна история.
– Подходи ли по различен начин при писането й?
– Не мисля, но понеже в нея ги няма сцените на убийствата, има много повече от разследването. Хънтър и Гарсия разговарят повече с хората, правят много открития благодарение на тези разговори. В началото е много разочароващо, защото никой от тези хора не знае нищо. Коя е първата жертва? Самотник, без приятели. Кой е този човек, защо е измъчван? Хънтър и Гарсия не могат да открият нищо и това е страшно разочароващо за тях. Не съм се опитвал да подходя по различен начин, но самата история се развива по различен начин и заради това има много повече разговори и въпроси, отколкото в предишните ми книги.
– Казваш, че книгата е базирана на реални събития. Колко можеш да вземеш от действителността и до колко трябва да разчиташ на въображението си, за да се получи добра книга?
– На половина! Аз знаех резултата от разследването. Знаех как се е стигнало до убиеца, добавих някои неща, за да стане историята по завързана. Казах ти, че бях запознат много добре с оригиналното разследване, за това доста голяма част от него присъства в книгата – как откривахме частици с информация, как всяко малко откритие водеше до следващото, докато започнем да мислим, че наистина имаме нещо сериозно в разследването. Бих казал: 60% е истина и 40% са от моето въображение.
– Колко далеч трябва да стигне домашното насилие за да стане причина за нечие убийство?
– О, това зависи от човека. Всеки има различна точка на пречупване, всеки! Зависи и от много фактори – от деня например. Ако си имал лош ден на работа, ако си имал голям скандал с шефа, ако си бил уволнен, ако се прибереш вкъщи и приятелката ти каже нещо лошо за теб… Някои хора могат да убият заради това. Понякога те не искат да го направят, просто хвърлят нещо, удрят другия по главата, той пада и умира. Няма ограничения, няма долна или горна граница, наистина всеки има различна точка на пречупване. Домашното насилие е… в Щатите 70-75% от повикванията в полицията са заради домашно насилие.
– Много хора, както и в “The Death Watcher”, се страхуват да съобщят за домашното насилие…
– О да, особено жените!
-…. защото не вярват, че полицията или държавата могат да ги защитят ефективно. Това ли е една от основните причини хората да вземат правосъдието в собствените си ръце и да търсят отмъщение?
– Някои вярват, някои – не. Реално полицията не може да направи нищо. Единственото, което може да направи, е да прекрати побоя. Те могат да арестуват насилника, могат да го задържат за няколко дни и след това той отново ще е на свобода. Те знаят, че ако насилникът има избухлив характер и бъде пратен в затвора дори за няколко дни, това ще го разяри още повече. Когато го освободят, той ще бъда бесен. Повечето хора знаят това, и знаят също, че когато насилникът излезе на свобода, те отново ще бъдат неговата цел. Ако полицията не го арестува, а само прекрати насилието какво ще правят? Ще идат у приятел за няколко дни и след това отново ще се върнат у дома. Много хора нямат пари за да се освободят от подобна връзка, а освен това знаят, че ако се опитат да напуснат, насилникът ще ги преследва и намери. Затова много от жертвите не правят нищо, те просто нямат алтернатива и са уплашени. За съжаление това е ужасна ситуация, която се случва много често.
– Не е тайна и че си много добър музикант. Според теб коя група би написала идеалния саундтрак за “The Death Watcher”?
– Може би Rammstein…но знаеш ли, имаше двама човека, които ми пратиха плейлист за “The Death Watcher”. Понякога хората са толкова “вътре” в книгата… Единият ми прати списъка, но това бяха само класически композиции, доста странно беше, но списъкът на другия човек бе с Rammstein и няколко други групи. Това наистина е страхотно – някой да чете книгата и да реши да направи плейлист базиран върху нея. Така че – Rammstein!
– Каква е разликата между писателя Крис Картър през 2010 г. и сега? Как се промени?
– На малко повече години съм и очевидно научих доста неща през това време, заубих приятелката си, което ме разруши… По-добър съм в много неща, не обръщам голямо внимание на ревютата на книгите, правя най-доброто, на което съм способен във всяка книга, но и знам, че не мога да се харесам на всички. Мислех, че “The Death Watcher” е книга която няма да се хареса на доста хора защото когато хората са свикнали с книгите ти, в които има доста насилие, те продължават да го очакват, те искат да прочетат новата книга, защото знаят какво очакват. Опитвам се да обясня, че това е различна книга, подходът при нея е по-различен. Имах само две съобщения от хора, които не харесват книгата и са много разочаровани. Преди винаги бях много напрегнат когато наближи края на книгата, сега съм спокоен. Виж, за следващата книга съм доста притеснен, защото тя е съвсем различна.
– Кой е най-странния въпрос, който са ти задавали по време на срещите с читатели?
– Няколко пъти са ме канили на срещи…Имаше един наистина доста странен въпрос, не си го спомням точно, но беше нещо свързано с Чубака, беше нещо доста откачено.
ВЪПРОСИТЕ НА ФЕНОВЕТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ!
Анна Симеонова, Горна Оряховица – При положение, че всяка следващата книга е с поразителен успех, предполагам предложенията за екранизиране са доста. Каква оферта би те накарало да се съгласиш поредицата за детектив Хънтър да прерасне в сериал или поредица от игрални филм?
– Никога не съм получавал оферта, освен една от Боливуд, която веднага отказах. Кевин Уилямсън, който е сценарист на “Писък” и “Дневниците на вампира” беше заинтересован. Той е много голям продуцент и сценарист в Холивуд. Кевин прочете “The Executioner” и след това имахме доста разговори с него и колегите му, и когато той отиде в Холивуд с идеята за филм от това му казаха, че има прекалено много насилие. Бих приел, ако имам добро предложение, каквото досега не съм получавал. Имаше само интерес от Дейвид Уилямсън. Не губя надежда, може би някой ден…
Бойко Димитров, Свищов – Започвал ли си да пишеш книга с една нагласа и в процеса на писане да промениш първоначалния си план за действие и героите?
– О, всички, всички книги! Когато започва да пиша нямам кой знае колко от историята в главата ми. Мисля, че най-голямата промяна бе в “The Caller”. Там има герой – мистър Джей, който стана много сериозна част от книгата, защото преследва убиеца заедно с Хънтър. В началото имах идеята да го преставя съвсем бегло, като съпруг на следващата жертва. Главата трябваше да започне с това как те двамата се събуждат, той отива на работа…колкото читателят да разбере, че има нов герой. И когато започнах да пиша сцената когато двамата се събуждат се запитах: Какво би станало, ако направя мистър Джей един от най-важните персонажи? И той наистина стана толкова сериозна част от книгата, че мнозина ми казваха, че трябва да напиша отделна книга за него.
Това се случва много често във всяка нова книга, която пиша – постоянно се спирам и си мисля , че мога да напиша нещо по различен начин, или да сменя изцяло идеята. Това се случва постоянно с всички книги, аз никога нямам идеята за това как ще се развие тя, постоянно идват нови идеи.
Румяна Димитрова, София – Оглеждаш ли се за психопати, когато си на улицата? Можеш ли да ги разпознаеш, ако ги видиш?
– Не, не можеш да ги разпознаеш, това е изключително трудно.Психопатите са навсякъде около нас и никой от тях не е това, което хората си представят. Те са женени, имат хубава работа, имат деца, но те нямат емоции. И не всеки психопат е убиец. Изучавал съм визуалните реакции. Ако видя двойка, която си говори, мога да кажа дали той се наслаждава на разговора, дали тя е ядосана, дали е тъжна…само от начина по който те се гледат, без да чувам какво говорят, но за съжаление не е възможно да разпознаете психопатите.
– Каква е причината за различните дати на издаване на книгите ти в различните страни? “The Death Watcher”, например, излезе в България две седмици преди официалната премиера в Англия.
– Да, разбира се. В много от по-малките страни бюджетите са доста малки, и там не могат да си позволят да издават всеки автор Много от тях изчакват, за да видят как определен автор ще се представи в Европа. Ако той има добри продажби в Англия, Германия, Полша – това е добър знак той да бъде издаден. В Холандия например току що излезе шестата от моите книги, защото те започнаха да ги издават едва преди две години. Те са си казали – Крис Картър е автор, чиито книги се продават много добре в Европа, нека да го издадем. Те не могат да издадат автор, който е пуснал едва втората си книга, защото нямат необходимия бюджет. Обикновено започват да издават някой автор едва след шестата му книга. В Естония например има издадени само три мои книги поради същата причина – малка страна, малка издателска компания, нисък бюджет. Затова те издават големите имена – Стивън Кинг, Крис Картър, Джон Гришам, Харлан Коубън – хора, които ще продават. Има и друга причина. Когато съм готов с новата книга моят агент трябва да се свърже с тях, да им каже за нея, да им изпрати ръкописа. Някои от тях ще купят правата без дори да четат ръкописа, защото те знаят, че моите книги се продават добре. Някои обаче ще искат да го прочетат. Това отнема време, имат срещи на които я обсъждат, смятат колко могат да платят. Моят агент им казва колко искаме за книгата. Понякога те нямат необходимата сума в момента и отлагат покупката за следващата година. Накрая всичко опира до бюджета на издателите.
Колкото до по-ранното излизане на “The Death Watcher” в България, аз бях много изненадан, защото не знаех. Видях снимка в Инстаграм и разпознах обложката, и си казах: какво всъщност става? Но както ти казах – те са купили книгата веднага, защото са знаели че серията върви добре. Те вероятно изобщо не са я чели, а са казали: “Пращайте ни я, плащаме. Щом е на Крис, тя ще се продава!”.
Това е и първият път, когато книгата излиза горе долу по едно и също време в рамките на 2-3 месеца 6-7 страни – България, Германия, Англия, Дания, Полша и не си спомням в момента къде още. Това никога не се е случвало преди.
– Мислил ли си да напишеш книга в друг жанр?
– Аз пиша такава книга, сега, в момента!
– Но тя не е свързана с Хънтър, нали?
– Да, това е 14-та ми книга, но това е любовна история. Хънтър ще се завърне през 2026 г. , но книгата която пиша в момента е съвсем, съвсем друга история. В нея няма убийства, и ми е доста странно…
– Въпросът, който най-много вълнува българските ти фенове: Планираш ли посещение у нас и среща с тях?
– Ако бъда поканен… Много хора ми задават този въпрос, но това, което не разбират е, че аз не избирам къде да ходя. Ако издателите в някой страна смятат, че ще имат полза от мое посещение там – на книжен фестивал или за да направим тур в няколко града… Обикновено ме канят на книжни фестивали, свързат се с агента ми, обясняват идеята. Ако съм свободен – аз винаги приемам. Така стигнах до Македония, Естония…
LYUTSKANOV 