АКО НЕ ВИ ХАРЕСВА В ЛОНДОН И АНГЛИЯ, НЕ ЛОНДОН И АНГЛИЯ СА ВИНОВНИ ЗА ТОВА! НЕ ПЛЮЙТЕ, А СИ ХВАЩАЙТЕ САМОЛЕТА И ПО РОДНИТЕ МЕСТА!

Снощи попаднах на едно малко над 7-минутно видео излияние на някаква нашенка от Лондон озаглавено “Една гледна точка за живота в Англия”!

Аз ще ви представя още една гледна точка.

След като изгледах видеото, единственият въпрос, който искам да задам на тази жена беше: След като за 7 минути не можете да кажете едно хубаво нещо за Лондон и Англия, защо не си съберете багажа и да си идете в България?

Няма да се влизам в подробности, но…всичко опира до личния избор, освен когато нещата не зависят от нас.

Времето не го избираме ние, нито го спуска правителството или Кралят, ако не ви харесва – идете в някоя африканска екваториална държава с вечно лято.

Депресията е лично състояние и избягването й зависи единствено от човека. Освен това в депресия може да изпаднете също ако живеете в Щатите, Австрия или дори България, не само в Англия.

Къщите били кофти…някои са кофти, вярно е. Кой обаче ви спира да си намерите  хубава къща? Ааа, искате да плащате по 60 паунда на седмица и да делите стаята с някого? Тогава ще трябва да делите къщата с две бани и една кухня с още десетина човека. Въпрос на избор – можете да живеете нормално, но това си има цена. В София също има коптори, но има и разкошни жилища, нали?

Като не искате да се нервите с хазяин – купете си къща, хиляди българи го направиха, нито е забранено, нито е невъзможно, пак опираме до личен избор.

“Работим 6 дни по 12 часа.” Айде, холан… Може да се работи 5 дни по 8-8 часа и половина. Въпрос на желание и амбиции. Ако стоиш 10 години тук и английският ти е ограничен до 500 думи – трябва да си щастлив, че изобщо имаш работа. Лафът “Ама аз не знам английски” след 10 години в Англия може да предизвика съжаление, но не и състрадание, поне у мен.

Кафенетата били на самообслужване, затваряли в 5 и нямало една сервитьорка. Да, тук е така. Ако не ви харесва – идете в държава, където работят до 8 вечерта. Когато преди 7-8 години интервюирах Пол Андерсън-Уолш, той ми  каза: “Ние не очакваме от вас да започнете да пиете уиски, но и вие не очаквайте от нас да започнем да пием ракия”. В края на краищата ние сме гости в Англия и е глупаво да искаме страната да се промени според нашите желания, или се приспособяваш, или обратно по родните места.

В пъбовете имало само дъртаци. Да, вероятно защото младите работят. Няма да питам защо в България кафенетата и кръчмите са пълни по всяко време, поне личните ми наблюдения са такива.

Големият проблем на много от нашенците тук, както и на тази жена е, че те не искат да бъдат част от английското общество. Докато не приемете, че в Англия официалният език не е българския, че не е задължително във всяка къща да има българска телевизия, че няма как българските магазини за хранителни стоки да са повече от тези на Tesco и че трябва да положите известни  усилия за да започнете да работите на бюро и с компютър, Англия никога няма да ви хареса.

Не е нужно обаче да представяте личните си проблеми като истина от крайна инстанция, като проблеми на всички българи тук.

Има и друга истина.

Лондон е пълен с музеи, театри, кина и изложбени зали. Лондон има British Museum, V & A, National History Museum, Science Museum, Music Museum, Royal Albert Hall, Ronnie Scott’s, Royal Opera House и още стотици по-малки музеи, концертни зали и други забележителности. В Лондон можете да се насладите на живо на изкуството на стотици световноизвестни художници, музиканти и артисти, можете дори да ги срещнете на улицата.

Всичко е въпрос на избор и амбиции, ограниченията са само в главите, а виновни са винаги времето и ранното затваряне на кафенетата.

На фона на написаното изобщо не е изненадващо, че мнозина нашенци дават по 50-70 паунда за да гледат азисо-подобните родни чалгаджии в Лондон, вместо за по-малко пари да гледат Кортни Пайн или Майк Стърн…

Ще се поентя – всичко е въпрос на личен избор, ако не ви харесва в Лондон и Англия, не Лондон и Англия са виновни за това. Хващайте си самолета обратно по родните места!