Ако през 1985 г., когато бях в 10-и клас, някой ми беше казал, че някога ще гледам Ерик Клептън дори веднъж на живо, щях да го пратя да се прегледа при училищната лекарка.
Ако ми беше казал, че ще гледам Клептън не веднъж, а шест пъти на живо, щях да му кажа да си върже един голям камък на врата и да се метне от края на вълнолома.
Ако в 10-и клас имаше такъв човек, снощи щях да му купя една тениска на Клептън, когото, колкото налудничаво и невероятно да звучи, вчера гледах на живо за шести път. Първия път – в Лийдс, три пъти в “Royal Albert Hall”, веднъж в Apollo Hammersmith и снощи – отново в любимото ми лондонско читалище – “Royal Albert Hall”.
Ралка е малко назад в класацията, снощи го гледа САМО за четвърти път!
Извод 1 от снощи? Клептън видимо е остарял след последната ни “среща” преди 4 години, но от друга страна кой изглежда млад на 79 години?
Малко чудо е, че на тази възраст Slow Hand изобщо е в състояние да бъде на сцената, защото мнозина се предават преди да станат дори на моите години. Както казват в първата серия на “R.E.D.”: “They do not do them like that anymore…”
Извод 2 – не е чудо обаче, че напук на възрастта си Клептън все още свири и пее великолепно. Сетът, който предложи снощи, за мое лично разочарование не включваше “Double Trouble”, “Layla” и особено “Wonderful Tonight”, на пък за огромен кеф там бяха “Cocaine”, “I’m Your Hoochie Coochie Man”, “Tears In Heaven”, “Cross Road Blues”, “Little Queen Of Spades”…общо 15 композиции (четири от тях в акустични версии) изсвирени за почти час и половина.
Както обикновено Клептън беше далеч от студийните варианти на песните и предложи много изпровизации, нещо което не кой знае колко негови колеги си позволяват да правят на живо. Благодарности за музиката (и импровизациите) и към басиста Нейтън Ийст, с който имам чувството, че Ерик работи от 6-и клас, както и на двамата великолепни пианисти Крис Стейнтън и Тим Кармън.
Извод 3: изключително популярният през 70-те години на миналия век лондонски графит “CLAPTON IS GOD” е все още актуален!
LYUTSKANOV 