Казват, че бракът бил като масонска ложа – тези вътре нищо не казвали, а тези отвън нищо не знаели. Нещо подобно е и екранизацията на “Дюн” – тези, които не са чели книгата няма да могат да схванат идеите й, а тези, които са я чели, ще се  дивят на глупостите във филма.

“Dune 2” е по-зле от първата част, не споделям мнението на песимиста, който казал: “От това по-зле не може да стане”, а това на песимиста, който казал : “Може, може”.

Авторите на филма със сигурност се стремят към “Оскар”-и, защото е видно, че за тях политкоректността е много по-важна от историята в книгата.

Съвсем по новите правила на Холивуд всички от фамилията Харконен – най-големите злодеи в историята, са бели, ей тъй, барем един с друг цвят на кожата няма. От друга страна сред Свободните, които са добрите хора, съвсем очаквано няма ей тъй, барем един бял за цвят. Тук не включвам Пол Атреидес и лейди Джесика, защото те не са изначало от Свободните, както и Гърни Халик, който се появява по средата на филма.

Филмът е пълен с всякави неточности, които, ако сте чели книгата, ще ви докарат до пълно недоумение.

Ако не сте я чели – просто ще приемете всичко като даденост, но тя няма да има нищо общо със заглавието на филма, и историята, която то има.

Мога да ви изредя доста глупости, но ще пиша само за една – най-голямата простотия е оставена за самия край на филма. Чани ядасана напуска залата, когато Пол обявява, че ще се ожени за принцеса Ирулан. Естествено Ирулан е бяла, а Чани не е…дискримицания май, а?

Историята в книгата е съвсем различна. Пол обяснява на Чани, че трябва да се ожени за принцесата, защото това е единствения начин да заеме мястото на Императора. Пол обещава, че няма да докосне тялото на принцесата, а Чани ще бъде официаната му наложница, която ще роди неговите наследници, както и става.

За холивудските политкоректници обаче истината не важна. С нея няма “Оскар”-и.

Прочетете книгите. Не само “Дюн”, а цялата серия от 6 книги – около 3000 страници, може би най-добрата фантастика изобщо. Франк Хърбърт е разработвал философски идеи, не е писал политкоректни глупости.

Не си губете времето с филма, четете!

И не знам каква е тая неистова жажда у Холивуд да унищожава класическите литературни произведения. Вероятно защото ако измислят нови политкоректни истории никой няма да влезе в киносалоните. Така е много по-лесно – извращаваш “Дюн”, но хората го разбират едва когато са си дали парите. Няма да хваща дикиш много дълго време, хората не са прости!

Пускам и две неща, които написах преди и след излизането на първата част на филма, защото все още са актуални!

“DUNE”? “DUNE” ПО ФРАНК ХЪРБЪРТ ИЛИ ГЛУПОСТ КАТО “THE WATCH”? ИМАМ ПРИТЕСНЕНИЯ, ЧЕ МАЙ ЩЕ Е ВТОРОТО… А  ПОЛИТКОРЕКТНИТЕ ПЪК ЗАПОЧНАХА ДА ЛАЯТ, ЧЕ Е МНОГО ПО КНИГАТА…

Една от най-очакваните кино премиери през 2021 г. без всякакъв спор е “Dune”.

По този повод преиздават и “Дюн” – първата от шестте книги на Франк Хърбърт, която е рекламирана така: “Discover the book that inspired the major motion picture starring Timothee Chalamet, Zendaya, Jason Momoa and Josh Brolin.”

Това, което силно ме притеснява е думата “inspired”.
Ако книгата просто е вдъхновила създателите на новия филм и те не са следвали историята на Франк Хърбърт, а са направили някаква свинщина като “The Watch” на BBC America – сериалът, който бе “вдъхновен” от книгите на Сър Тери Пратчет… ще си е чиста загуба на време и пари!Първото разочарование е налице. Планетологът доктор Кейнс вече не е мъж, а жена, и политкоректно вместо великия Макс Фон Сюдов ще гледаме чернокожата Шарън Дънкан-Брюсър. Нищо против цвета на кожата, ама в книгата не е така… В книгата доктор Кейнс е: “Висок, слаб… с коса с цвета на пясък и рядка брада”.
Чани, наложницата и майка на децата на Пол Атреидес е…черна, въпреки че Хърбърт не я описва такава.

Пиша тия неща и защото попаднах на едно доста политкоректно оплюване на новия “Dune”.

Някаква девойка на име Jeva Lange е написала опустошителен материал в www.theweek.com.

Един проблемите й е, че филмът преклено много следвал историята на книгата. А какво да следва? Китайски народни приказки ли?

Описанието на барон Харконен в книгата било много хомофобско и нямало място в адаптация на книгата през 21-и век… Баронът е хомосексуален, как да го опише Франк Хърбърт, как да го изобразят в новия филм?

Една от най-големите простотии на Lange е, че по-сериозният подход би бил филмът да е с повече afrofuturism, тоест, максимален брой черни актьори… Я кажете, че африкнските народни приказки трябва да са с повече eurofuturusm, че в тях има много малко бели хора? Расистко май, а…

Харконите били представени като големи гадове, точно като СССР… представяте ли си колко й е акъла на тая мома? Франк Хърбърт и авторите на филма са изучвали из основи времето на Хрушов, за да създадат Харконите??? Всъщност от писанието й не става ясно хвали ли или е недоволна от този факт.

Голям проблем е и че Пол Атреидес е европеец и нямало причина да е бял… Хърбърт не го описва като африкнец или азиатец…ама пуста политкоректност… рус може да е и със сини очи, ама да е от Африка…

И най-голямата простотия – филмът повтарял грешките на книгата! Това вече изобщо не е нормално. Само от първата книга от поредицата официално са продадени над 20 милиона копия и никой не вижда грешки, обаче Lange е най-разбиращата от фантастиката и може да съди Франк Хърбърт…

Разбираща… то да пишеш политкоректно е диагноза, а не свидетелство за знания.

Вместо Lange и подобните й да плюят Франк Хърбърт, нека намерят африкански или азиатски автор, написал нещо като “Dune” и да си го филмират. Ще е без бели хора – напълно политкоректно!

Все пак, като огромен фен на поредицита “Dune”, чел съм цялата поредица три пъти, а “Дюн” поне шест пъти, очаквам с голямо нетърпение 21-и октомври, пък…ще видим!

Галин Люцканов

АКО ХАРЕСВАТЕ КНИГАТА “ДЮН”, ФИЛМЪТ НЯМА ДА ВИ ДОПАДНЕ

1 Nov 2021 galinlyutskanov Uncategorized Leave a comment

Отидох да гледам новата екранизация на “Дюн” без особено големи очаквания, защото никога не съм вярвал, че нещо толкова мащабно като тази книга може да бъде филмирано както трябва.

Филмът наистина създава впечатление за мащабност, но огромният проблем е в детайлите. Точно заради това, ако не сте чели книгата филмът вероятно ще ви хареса, въпреки че много трудно ще го разберете. Ако сте я чели и то внимателно, ще забележите много пропуски, недообяснени неща и фрапиращи несъответствия, плюс задължителната вече политкоректност. На всичко отгоре шрифтът и изписването на DUNE подозрително напомня шрифта и изписването на заглавието на едно от изнанията на книгата, вижте снимките…Със сигурност няма да отида на рекламираното вече продължение.Шестте книги от поредицата на Франк Хърбърт са колкото фантастика, толкова и философски разсъждения, както и размисли върху политическите системи. Това всъщност важи за всички книги на Франк Хърбърт, твърдя го като човек, който познава творчеството му из основи, прочел съм абсолютно всички негови книги.
Предлагам ви няколко пасажа от книгите за Дюн, пасажи, които понякога ме навеждат на мисълта, че Хърбърт е живял в България от 1944 та до наши дни… Прочетете ги внимателно и ще видите колко умен човек е Франк Хърбърт!

“Властта привлича психично неустойчивите. Винаги. Ето кое сме длъжни да не допуснем.”

“Властта привлича поддаващите се на корупция. Подозирай всеки, който я търси.”

„Властта корумпира. Абсолютната власт корумпира всичко около себе си.“

“Тогава знаеш как отънява вотът. Основният симптом е, че хората не отиват да гласуват. Инстинктът им казва, че е безсмислено.”

“Бюрокрацията на върха, недосегаема за избирателите, винаги се разпростира, за да овладее граничните параметри на системата. И краде енергия от възрастните, от пенсионерите, от всички. Особено от онези, които някога нарекохме средна класа, защото точно там се създава най-голямото количество енергия.”

„Значително по броя си население, намиращо се под контрола на малка по размери, но мощна с властта си група, е познато състояние на нещата на нашата планета. И ние знаем главните условия, при които това население може да се обърне срещу своите господари, а именно:първо — когато хората намерят водач. Това е най-незначителната заплаха за властниците, но те все пак са длъжни да контролират водачите;второ — когато населението съзре своите окови. Затова очите му трябва да са затворени и то да не задава въпроси;трето — когато хората открият възможност да се освободят от робството. Те никога не трябва дори да помислят, че тяхното освобождение е възможно!“
“Либералите-фанатици ме безпокоят най-силно”
“А полицията винаги се грижи за добруването на криминалния елемент. Само достатъчно тъп полицай може да не обърне внимание на факта, че властническата позиция е възможно най-благоприятната за криминални прояви.”

“Слабият ръководител съсредоточава вниманието си върху отчети и доклади, а не върху вземане на решения. Той иска всичко да бъде записано и потвърдено, за да може след това да го използва като извинение на допуснатите от него грешки.”
“Въпросът никога не опираше до правдата или до справедливостта. Защото правдата се нуждаеше от правосъдие и закон, а законът би могъл да се окаже капризна държанка, подвластна на хрумванията и предразсъдъците на онези, в чиито ръце е управлението.”

“Едно от най-опасните неща из цялата вселена са невежите хора с основателни мотиви за недоволство. Няма обаче нищо по-страшно от добре информирано общество на интелигентни хора с подобни оплаквания. Не можете да си представите какви щети е способен да причини отмъстителният интелект.”

“Атреидите винаги са управлявали като философи. А философията е опасна във всички времена, защото спомага за раждането на нови идеи.”

“Въпреки че свръхбогатите нерядко биваха поразени от пълна безнравственост. Причиняваше я вярването, че парите (или пък властта) могат да купят всичко и всички. А защо да не го вярват? Ставаше всеки ден пред очите им. Най-лесно се вярва в абсолютни истини.”

„Всички правителства страдат от постоянно повтарящо се зло — властта привлича патологично обременени личности. Впрочем, властта сама по себе си не корумпира, а просто всмуква като магнит онези, които са склонни към подкупничество

“Триногата, на която се върти цялата вселена, е направена от плът, както и от също толкова мисъл и емоции. Чуй, ако отречем потребността от мислене, както правят някои, губим способност да разсъждаваме изобщо и не можем да дадем определение на сигналите от сетивата ни. Ако отречем плътта, сваляме колелото на колата, която ни вози. Но ако отречем чувството, изчезва всякаква близост с нашия вътрешен свят. Липсата на чувства ме измъчваше най-силно.”