
Не помня да се е случвало да зарежа книга още на 11-а страница, но вчера и това стана.
Когато пишеш криминален роман, трябва да се съсредоточиш върху действието.
Когато за 11 страници основното, което читателят разбере е, че от 6 полицая единият е потомък на ирландка и източноафриканец, единият е с египетско потекло, едната е хомосексуална, а четвъртият след четири години брак признал на жена си, че е гей, нещата започват да миришат на новите изисквания за филмите, които кандидатстват за “Оскар”.
Книгата вероятно ще допадне на всички лгтбсхм и колкото още букви са са сложили, както и на всички либерастни политкоректници.
Аз ще си потърся някакво нормално криминале, в което по-важна е фабулата, а не произхода и сексуалната ориентация на главните герои.