“По едно време стана толкова зле, че се страхувах да не умра. След това обаче стана толкова лошо, че се притеснявах да не остана жив.”
Цитирам по памет Солтан Грис от “Мисия Земя” на L. Ron Hubbard.
Положението в “My Darling Daughter” е горе-долу същото и това е основното което трябва да знаете за книгата.
Радостта на Сюзън от появата на дадената за осиновяване преди 15 години нейна дъщуря Анна е изключително кратка. Проблемите започват да валят като дъжд в Глазгоу през ноември и това е само началото. Всеки път, когато Сюзън и съпругът й Гейб си помислят, че от това по-лошо не може да стане, Анна ги опровергава.
“My Darling Daughter” е книга с изключително добре развити характери и примера това, как малките “дреболии”,които крием в миналото си, могат да обърнат колата в настоящето.
Приятно четене!
LYUTSKANOV 