От няколко години след пътуванията ми до България пиша почти едно и също нещо – в самолета не говоря на български, защото не мога да понеса мисълта да ме асоциират с поведението на индивидите, които са с български паспорти, но не говорят и почти не разбират български.
Миналата година един такъв екземпляр псува по време на целия полет жена си и пилота, жената по принцип, а пилота защото: “Що не кара туй самолет по-бързо?”.
Онзи ден бяха цяла тумба. Полетът закъсня защото всички 5-6 държаха да са една до друга, какво значение имат местата на бордните карти??? Някои успяха, зер наглостта е от вродените им качества.
Стюардесите с много ръкомахане успяха да им обяснят, че трябва да си сложат бохчите под седалките пред тях, българският беше почти като непознат език за тях.
По средата на полета едната се размрънка, над телефона си, че едно дете, вероятно внучето й, не е с нея. Стюардесата го игра 20 минути психолог, клекнала пред нея, въпреки че нито тя разбираше пътничката, нито пътничката разбираше стюардесата, нищо че и двете бяха с български паспорти…
Когато кацнахме, старшата стюардеса помоли никой да не става от мястото си преди самолетът да е спрял. Естествено една от тумбата вече беше на крака и ровеше в багажника над нея.
На излизане депресираната се развика: “Лейла, йок куфар ма! Някой ми взела куфара ма!”. Куфарът беше в съседния багажник…
Англичаните се пулеха през цялото време, невдявайки какво им става на всички тези “българки”…
Няма да напиша какви точно бяха тези “българки”, защото фръцбук ще ми подреже политкоректно крилцата, а не мога да обидя алкохола и да употребя политкоректно наложената дума…но мисля, че всеки нормален човек може да разбере защо ме е срам да говоря на български в самолетите.
Много ме е срам!
LYUTSKANOV 