
Познавам Бисерка Борисова над 30 години. Тя е един от най-близките ми приятели. Мисля, че това е най-важната причина този текст да види бял свят. Благодаря за доверието!

Моля всички, които ще се втурнат да препубликуват, да не го правят без писменото ми съгласие! Свържете се с мен на galin.l@gmail.com или на 00447780671533! Снимките също са обект на авторско право – собственост са на Бисерка Борисова и Джон Левин, с изключение на двете снимки на Иванка Валентинова Бечева !
На 25 октомври, когато се състоя грандиозният концерт на Europe в лондонската зала Palladium, бас китаристът на Europe Джон Левен навърши 60 години. Концертът, за който се изписа много и още дълго ще се говори, бе част от юбилейното турне на “Time Capsules”. (Който е пропуснал да прочете моя репортаж, може да го направи сега тук https://lyutskanov.co.uk/2023/10/27/europe-%d0%bc%d0%b5%d1%87%d1%82%d0%b0%d0%bd-%d1%84%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d0%bb-%d0%b7%d0%b0-%d0%bc%d1%83%d0%b7%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-2023-%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd/).
Тези, които бяха в залата, навярно са забелязали, че от време на време зад кулисите, от страната на Джон, се мяркаше една жена, на която бас китаристът се усмихваше и ръкомахаше. На всички беше ясно, че това е приятелката му. Малцина обаче знаеха, че всъщност тя е българка! А пък още по-малко знаят, че всичко между нея и Джон започва на каварненска почва преди почти десет години!

Каварна, 2014 г.
Говорил съм много пъти с нея по този въпрос и когато се видяхме преди концерта на Europe, тя най-накрая се съгласи за първи път да говори за връзката си със световноизвестния музикант.
Нашето момиче над три години живее с Джон Левен и сина му Адриан в Стокхолм. С Джон се запознават през 2014 г., по време на “Каварна Рок Фест”, който постави България на картата на най-популярните рок фестивали в Европа, но за съжаление бе “убит” по политически причини. По това време Бисерка работеше в тиражен български вестник и бе утвърден политически репортер и коментатор, но едновременно с това и заклет рок фен още от 6 – 7-годишна, когато баща й слуша нелегално радио “Свободна Европа” със специално направена антена.

Снимка: Иванка Валентинова Бечева
През 2014 г. упорито се носи слух, че през есента Europe ще участва в предизборната кампания на една от големите български партии. Бисерка решава да провери това, като пуска заявка за интервю с Джоуи Темпест по време на “Каварна Рок Фест”. “Ставаше въпрос за партия, която бе символ на онези 45 години, заради които българите не можеха да видят и чуят Europe на живо през 80-те. Не можех да допусна, че една от най-любимите ми групи ще се омаже с българска политическа помия”, разказва тя.

Снимка: Иванка Валентинова Бечева
След като пуска заявката за интервюто с Джоуи, се замисля да направи и нещо друго.
“През 1986 г., когато “The Final Countdown” проби дори зад Желязната завеса, аз също облепих цялата стена вкъщи с плакати на Europe, но за разлика от болшинството фенове и особено фенки, не се прехласвах по певеца. Харесвах само и единствено бас китариста! Когато ме питаха защо пък тоя Джон Левен, а не Джоуи, отговарях, че грам идея си нямам. Просто така го чувствам. Видях го този момък на плаката и виждах само него от цялата група. Това така и не се промени”, припомня с усмивка Бисерка и продължава: “После пораснахме, плакатите изчезнаха от стените и тийнейджърските бленувания отстъпиха място на реалността. Но беше прекалено изкушаващо да съм на една ръка разстояние от Джон по време на този фестивал и да не разговарям с него, да видя що за човек е. Малко на риск, но пуснах още една заявка за интервю.”
Като на магия и двете интервюта са одобрени от мениджмънта на групата. Оказва се, че единственото интервю за печатна медия, което Джоуи ще даде по време на фестивала, е именно това на Бисерка. За Джон Левен пък това ще бъде първото въобще голямо интервю за българска медия, но то все още не е 100% сигурно, тъй като имало проблеми с китарата му и саунда.

“Когато ми казаха това, малко или много се стреснах. Подготвих си старателно “домашното” и сложих в куфара няколко елегантни рокли”, разказва журналистката.
Интервюто с Джоуи е планирано за седем часа вечерта. Бисерка отива на плаж в Балчик с приятелка. Малко след 16,30 ч. един от пиарите на фестивала й звъни и изнервено и пита: “Къде си?! Джоуи ще е тук след няколко минути!”.
Оказва се, че първото интервю не е в седем, а в седемнайсет!
“От плажа в Балчик се изстреляхме директно към Каварна! Официалните рокли си висяха на закачалка в хотела, а аз влетях на стадиона с плажна рокля, плажна чанта, джапанки, разрошена от балчишкия вятър коса, дори с тук-там още пясък по краката. И първият, с когото буквално се сблъсках на входа на зоната за журналисти, беше Джон” – припомня си отново с усмивка Бисерка.
Сблъсъкът е като електричество. Двамата се гледат няколко секунди, след което тя му казва: “Трябва да направя интервю с теб, но ми обясниха, че може и да не дойдеш…”
“Ще дойда! Чакай ме!”, отсича веднага той и изчезва.

На концерт на HammerFall с Алекс, един от синовете на Джон
За неин късмет Джоуи закъснява и тя успява да отърси пясъка и да подготви диктофона. Когато започват разговора, цялото напрежение изчезва. “Джоуи е изключително приятен и интелигентен събеседник. Разбира се, оказа се, че Europe няма да участва в никакви предизборни кампании в България и всичко е било само политически пиар блъф. Беше такова облекчение”, припомня си Бисерка.
След което започва едно голямо чакане. Джон пристига половин час преди началото на концерта. “Имате седем-осем минути”, обяснява тур мениджърът.
Бисерка започва със стандартния въпрос за живота на една рок звезда. Тогава бас китаристът я поглежда право в очите, хваща ръцете й и казва: “Аз съм обикновен човек. Баща, който сам се грижи за петгодишния си син (Адриан вече е на 15 години). Това искам да съм за теб. Останалото е за феновете.”

В Лондон, 60-ия рожден ден на Джон
“За тези няколко секунди и двамата разбрахме, че между нас има нещо, което сякаш винаги е било там. И просто е чакало точното време, за да се появи и да помете всичко”, казва Бисерка.
След интервюто си разменят контакти в социалните медии. От самото начало са наясно, че това, което е между тях, не са нито просто приятелски, нито чисто професионални отношения. Около година по-късно Джон за пръв път я пита дали би се преместила да живее в Стокхолм. Но ситуацията изглежда обречена.
“Той се грижеше сам за малкия си син, а аз нямам никакъв опит с деца. Дори не можех да готвя! Не говорех езика, не знаех почти нищо за Швеция. В България бях доказан професионалист и той ме знаеше точно такава. В Стокхолм щях да съм никой и навярно за дълго време щях да съм без работа, закотвена вкъщи. А той беше рок звезда, колкото и да твърдеше, че не е! Щеше ли още да държи на мен? Хиляди въпроси бушуваха в главата ми. Разумът ми беше роб на страха от неизвестното. Докато сърцето казваше: “Какво още чакаш, амбициозна глупачке?! Това е мъжът на живота ти и го знаеш! Тръгвай!”

31-и октомври, в бекстейджа на концерта в Circus Arena, Стокхолм! Halloween насторение!
“Беше голяма драма. Накрая разумът надделя”, признава Бисерка. Така и не заминава за Швеция.
Историята се повтаря още два пъти. Обещават си да заживеят заедно, но куражът все не достига. Разум и чувства, любов и наранено его са в постоянна битка. Трият се в социалните медии, добавят се, пак се трият. Но така и не могат да скъсат напълно нишката, която ги свързва. Защото от самото начало знаят, че каквото ги свързва е далеч по-силно от “гордостта и предразсъдъците” помежду им.
През есента на 2019 г. Джон настоява за откровен разговор. Казват си всичко в стил “право, куме, та в очите”. Накрая признават, че не искат повече да живеят един без друг. “За пръв път в живота ми мъж си позволи да ми каже, че имам ужасен характер! И аз не го убих!”, смее се Бисерка и допълва: “Навярно, защото продължи с думите: “Обичам те точно такава, с тоя ръбав характер. И искам да прекарам живота си с теб!”.
В следващите месеци Бисерка приключва всички проекти, по които работи в България. Билетът е купен и през март преместването в Стокхолм трябва да започне. Но ковид пандемията не позволява. Ужасният вирус обаче прави решението им да бъдат заедно още по-категорично. Приемат го като знак.

На работа в SVT
Когато летищата отварят отново, Бисерка потегля, без да се замисли.
“Когато през 2020 г. тръгнах за Стокхолм, пак не говорех шведски. И пак нямах никакъв опит с деца. Нито пък работа. Но ковид ни отвори очите за толкова неща! Човек преосмисля живота си, приоритетите си. Става по-смел, рискува. Позволява на сърцето да води. Защото всички разбрахме, по изключително болезнен начин, че утрешният ден може и да не дойде. И една голяма част си зададохме въпроса: ако днес е последният ми ден, мога ли да кажа, че истински съм обичал, че съм бил щастлив? Аз вече нямам съмнения в отговора!”, казва Бисерка.
Твърди, че все пак тези шест години чакане, преди да се реши да заживее с Джон, не са загубено време. “Така нашата връзка стана наистина изпитана във времето. Заживяхме заедно, когато вече бяхме напълно убедени, че не искаме да живеем с никой друг и можем да се справим заедно с всяко предизвикателство.”

А предизвикателствата пред нашето момиче в Швеция са наистина много. Научава езика за толкова кратко време, че година по-късно започва да работи като репортер в шведската национална телевизия. Репортажите й правят впечатление дори на шведски политици. В момента поема по пътя на нови предизвикателства, свързани с рекламата и кино индустрията.
На въпроса лесно ли се живее с рок музикант отговаря така: “Ако някой си мисли, че когато гледаме телевизия вкъщи, аз или Адриан (другите синове на Джон – Даниел и Алекс са големи и живеят самостоятелно) седим до Джон, много се лъже. Тази привилегия има основно китарата му! Вече отдавна съм приела, че точно когато разкриват убиеца в някой двучасов трилър, Джон може да го обземе музата и да почне да дрънка нещо. Дори да е полунощ. Добре, че съседите са му фенове.”, завършва с още една усмивка Бисерка!