Мисля, че първия опит на Ю Несбьо в сферата на книгите на ужасите е успешен.
Лично за мен “The Night House” не е типична книга на ужасите, но азвсе пак нямам реална представа как се развива и накъде върви жанра, защото последния хорър, който съм прочел май беше “Гробище за домашни любимци”, в началото на 90-те години на миналия век.
Норвежецът е майстор на завързаните истории, независимо дали пише криминален роман, преработка на пиеса на Шекспир или в случая – роман на ужасите.
“The Night House” е подобна на фигурата “куб в куб в куб” – една от най-интересните, които можете да направите с кубчето на гениалния унгарец Ерньо Рубик.
В първата част на книгата Несбьо ни разказва чудатата история на тийнейджъра Ричард, от която на моменти наистина може да ви хване страх, това е малкото кубче. Втората част се развива 15 години по-късно и в нея се оказва, че совите не са това, което са, това е средния куб. Третата част обръща цялата история с хастара навън, нещо в което Несбьо е трудно достижим, и това е големият куб. Когато видите големия куб, ще разберете малките два.
“The Night House” изгражда много интересен психологически портрет на главния герой, нещо изключително трудно в неговото положение и това, поне за мен е най-интересното в тази книга.
И внимавайте, когато влизате в телефонна кабинка (тук в Лондон все още ги има) и набирате произволен номер, за да се бъзикате със собственика му!
Приятно четене!
LYUTSKANOV 