Това бе една от най-интересните тези на норвежеца по време на официалното представяне на последната му книга “The Night House”, първият хорър в кариерата му, снощи в лондонската “Hoxton Hall”.
Едно полувреме C J Tudor задаваше въпроси на колегата си Ю Несбъ, а той отговаряше на моменти сериозно, на моменти с много добро чувство за хумор. Разговорът съвсем закономерно се въртеше около новата книга на норвежкия автор, който не беше съвсем сигурен в оценката си за нея защото все още не е минало достатъчно време, за да я осмисли добре. Все пак той не отрече, че е било въпрос на време да напише хорър история. “Още като дете бях много добър разказвач, и винаги когато ходехме на почивка ме караха да разказвам истории. Казвали са ми, че съм бил толкова добър, че самият аз съм се страхувал от това, което разказвам. Трябва да можеш да се страхуваш, за да пишеш хоръри”.
Детската невинност е в основата на добрите хорър разкази, смята Несбъ, страхът трябва да се вижда в очите на героите.
Норвежецът каза, че популярността е нож с две остриета, защото ти дава известна свобода, на може да дойде момент в който да не покриеш не само очакванията на читателите, но и своите собствени.
За феновете на Хари Хуле – той ще продължи да съществува, Ю Несбъ все още няма планове да приключва с Хари!
Публиката имаше право на четири въпроса, първият от които, извинявам се за скромността, зададох аз.
Преди няколко години Несбъ издаде “Макбет” – преработка на шекспировата пиеса в съвременни условия, като част от по-голям проект свързан с няколко други пиеси на Шекспир. Попитах норвежкия автор дали “Макбет” му е била дадена или е имал право на избор, и ако е можел да избира – защо “Макбет”?
Несбъ каза, че като дете е бил силно повлиян от екранизацията на Роман Полански и по-късно е чел “Макбет” на норвежки. “Поисках “Макбет”, защото ми харесва, и те ми я дадоха”!
Срещата бе много приятно изживяване, който не беше там може само да съжалява!
След няколко дни очаквайте ревюто ми на “The Night House”!
LYUTSKANOV 