В последните години доста автори пуснаха кратки разкази с главните си герои. Тези разкази бяха или за времето преди първата книга, както бе при Крис Картър и Матю Арлидж, или някакви кратки междинни истории, както е при Лий Чайлд и сега – при Питър Джеймс.
“Wish You Were Dead” може да наречем номер 17 и половина в поредицата за Рой Грейс. В нея, Рой отива на почивка във Франция, заедно със семейството си и колега, който е с приятелката си.
Както може да се очаква, още в началото всичко се смарангясва максимално. Времето е отвратително, Рой не може да намери хотела, жена му и децата са изнервени. Когато намират хотела се оказва, че той е далеч от снимките, които са публикувани в интернет, домакините са изключително негостоприемни, а колегата на Рой, който трябва да е пристигнал много по-рано от Париж още го няма.
Няма ток, няма интернет, мобилните телефони нямат покритие, наземната телефонна линия е повредена. Новата кола на Рой не пали и той не може да се отдалечи достатъчно от къщата за да използва мобилния си телефон. Когато излиза за втори път в дъжда – и колата я няма.
Лудницата става пълна, когато Рой се връща в къщата и намира семейството си заключено в едно от стаите, а жена му истерично твърди, че хазяите искат да го убият.
Малко електричарски умения, полицейския начин на мислене и хладнокръвието на Рой вадят него и семейството му от кашата, с цената на два трупа – на хора, които той е вкарал в затвора преди 20 години и които няма да се спрат пред нищо, докато не си отмъстят.
LYUTSKANOV 