Какво свързва Майк Стърн, Денис Чембърс, Lagavulin и Люцканов? Ronnie Scott’s, разбира се!

Има четири места в Лондон, които никога няма да ми омръзнат – Портобело Маркеt, Аби Роуд, Royal Albert Hall и Ronnie Scott’s.

Снощи беше ред на Ronnie Scott’s. Забележително е как всяко следващо посещение там е доказателство, че колкото и музика да си слушал наживо, в този клуб винаги получаваш и научаваш нещо ново.

И преди съм слушал Майк Стърн, слушал съм и Денис Чембърс с The Free Spirits на Джон Маклафлин през юни 1995 г. в зала 1 на НДК, но компактността и атмосферата в Ronnie Scott’s придават съвсем друго измерение и усещане на музиката, които Майк и Денис свирят.

Групата бе допълнена от съпругата на Майк – Лени Стърн – китара и нгони, на саксофона – Боб Франчесчини и Крис Мин Докай на баса.

80-те минути невероятно музикално пътешествие в музикалните идеи на Майк Стърн са достатъчни за да унищожат всички, които твърдят че в Лондон нямало какво да се прави и било скучно, а такива нашенци, повярвайте ми, има неприятно много.

След края на шоуто, Майк беше изключително отзивчив да разменим няколко изречения, да си направим снимка и да ми подари албума си “Trip” – типично поведение за джаз легенда с пет номинации за Grammy, от времето, когато тези награди имаха смисъл, и музикант с участия в над 40 албума, собствени и на негови колеги.

Тази среща ми напомни пак колко нормални хора са големите музиканти и колко малки хора са някои новоизлюпени (включително български) “звезди”, и в двата случая говоря на база лични преживявания!

И, наздраве с един laGAvuLIN – великолепно шотландско уиски, което отлично пасва на атмосферата и музиката в Ronnie Scott’s, както и на името ми!!!