Едно време, когато бях в средния курс в училище, започвах няколко пъти да чета “Швейк”. До 8-9-и клас ми се струваше страшно тъпа книга и трябваше да стигна до гимназията, когато явно поумнях и я прочетох за няколко дни. След това съм я чел още няколко пъти.
Разказвам ви тази история, защото колкото и да поумнея от тук нататък, никога няма да прочета до края “The Locked Attic”. Всяка година ми попада поне по една такава книга, за съжаление… Миналата година книгата беше за това, че в лондонската полиция има толкова много хомосексуалисти, че си имаха собствена организация и се събираха на кръчма всяка сряда, представяте ли си…
След киното, политкоректността и лгбт-нам-си-кво започва устремно да си пробива път и в литературата. Наречете ме старомоден, но колко от вас биха продължили да четат “The Locked Attic” след 167-ма страница, където две 17-годишни момчета започнат да се целуват и да си бъркат в боксерките?
Няма да ви губя повече времето.
Заобикаляйте отдалеч “The Locked Attic”!
LYUTSKANOV 