Малко ме е срам, че едва сега стигнах до тази книга, но…по-добре късно, отколкото още по-късно!
Автобиографията на Тони Айоми е една от най-интересните, които съм чел, а аз съм чел много автобиографии на музиканти.
“Iron Man” е единствената книга, която ще ви даде пълна представа за историята на Black Sabbath, защото само Тони никога не я е напускал. Подобна информация няма да получите нито от автобиографията на Ози (изключително откачено четиво), нито от тази на Гийзър Бътлър, която ще излезе през юли.
Книгата е написана изключително интересно, с много подробности както за записите на песните, излизането на албумите и концертния живот на групата, така и за шантавия живот, който е съпътствал тези събития.
Откачените изпълнения и номера, за които Тони разказва, ще ви разсмеят до сълзи, гарантирам ви го.
Това, което обаче прави най-силно впечатление е отношението на Тони към колегите му. Във всички почти 400 страници на книгата няма да намерите една лоша дума, за десетките музиканти, с които той е работил. Може да е имало караници, скандали, раздели, но Тони винаги се изказва изключително ласкаво за професионалните качества на колегите си, което е доста рядко срещано в музикантските среди. Може пък и да е и защото е имал щастието да работи само с кадърни музиканти…
Ще прочетете и някои доста неприятни истории свързани с мениджмънта на групата, но явно мениджърите са един дол дренки, достатъчно е да знаете, че става дума и за Дон Арден. Арден е бащата на Шарън Озбърн и ако сте чели нейната автобиография и тази на Ози, значи имате представа за какви гадняри става дума.
Бих ви посъветвал да си заредите всички албуми на Black Sabbath и да ги слушате, когато четете главата, посветена на съответния албум!
Приятно четене!!!
LYUTSKANOV 