
Има книги, които просто не могат да те грабнат и “Two Evils” е една от тях. Не казвам, че книгата е слаба, но просто й липса живецът, който те кара на прелиствам страниците с нетърпение.
Сенън прокарва две сюжетни линии, които в средата на книгата се преплитат и полицаите обединяват усилията си, за да разкрият едно много старо и едно съвсем прясно престъпление.
Действието е много мудно, диалозите са шаблонни, шефката е поредната супер амбициозна гаднярка, което рефлектира неприятно върху иначе добрата идея. Сигурен съм, че ще прочетете книгата, защото ще се чудите какво всъщност се случва, но се съмнявам, че ще останете доволни от (предвидимия) край.
Малко съм раздвоен в оценката си за тази книга, но все пак приятно четене на тези, които решат да й отделят нужното време!