Английският автор Уенсли Кларксън е събрал на едно място разкази да десет от най-известните серийни убийци.
Не казвам “руски” защото заглавието не е вярно и е доста подвеждащо. Когато прочетете книгата, ще видите че част от убийците са действали по времето на СССР или ако е било сред разпада на съюза – те не са руснаци и не са оперирали в Русия.
Пример е Анатоли Оноприенко който е украинец и е убивал в Украйна, или Ирина Гайдамачук, която ако видите на снимки, ще разберете, че не е рускина, но както е известно, географията не е от силните дисциплини на западняците…или не им е удобна цялата истина…
Другата много досадна неточност е, че Кларксън не прави разлика между масов убиец и сериен убиец. Самонедин от “героите” му са е масов убийци, а някои от серийните той нарича масови.
Разликата е, че масовите убийци убиват по много хора наведнъж, а за да си сериен убиец трябва да си извършил убийства на няколко човека, като между всяко от тях трябва да е минал някакъв период от време. Това е дефиницята на ФБР!
Не знам какъв е бил критерият при избор на убийците, за които разказва Кларксън, но се набива на очи и липсата на “Шахматния убиец” Александър Пичушкин, за когото можете да прочетете в едно от интервютата ми с Крис Картър в книгата ми “Английските интервюта”. От това интервю дойде и идеята за корицата на “Английските интервюта”, но това е друга история.
Като изключим написаното по-горе, книгата си заслужава от чисто
психологическа гледна точка на това, какво кара един човек да стане не само убиец, а сериен убиец на Изток.
Кларксън се е заровил доста дълбоко в архивите на съветската милиция, руската и украинската полиция и е успял да покаже скриваната десетилетия тъмна страна на обществото в тези държави.
Не мога да ви пожелая приятно четене, но със сигурност ще ви е интересно!
LYUTSKANOV 