Никога няма да забравя две неща, свързани с U2 и Боно.
Първото е датата 21 август 2001 година, когато почина бащата на Боно. Въпреки трагичното събитие, същата вечер Боно пя в препълнената зала “Earl’s Court Arena” в Лондон. Можете да видите мъката на Боно на снимката, която “The Sun” публикува на следващия ден, и която все още е част от безкрайния ми архив. Тогава още не бях “подкарал” “Будилникъ” и снимката стоя месеци на стенвестника в стаята ми в Лондон. Това е за отношението и предаността на U2 и Боно към феновете.
Второто нещо е с дата 14 август 2009 г., U2 на Wembley, турнето ” 360° ” – един от най-грандиозните концерти, на които съм бил, а повярвайте ми, аз съм бил на много грандиозни концерти…
Когато преполових “Surrender”, осъзнах че това всъщност са две книги, които Боно е обединил в една. Първата е музикалната история на U2, историята на четири ирландски момчета, които и до днес за заедно, нещо което е невероятно постижение в месомелачката начерена музикална индустрия. Втората е посветена на живота на Боно като активист в най-различни области на живота и…влиянието на религията върху ирландеца.
Ще бъда искрен, първата ми хареса много повече, защото като древен фен на групата се интересувам много повече от музикалното й развитие.
Втората обаче ми отвори очите за това какъв човек е Боно извън музиката, колко борбена личност е, колко присърце взема проблемите на хора, които не би трябвало да го интересуват изобщо.
Прочетете “Surrender”, няма да съжалявате, а ако ви харесат и двете сюжетни линии в нея, ще бъдете изключително доволни.
Дано “Surrender” бъде преведена и издадена и на български, Боно има безкрайно много фенове у нас!
Още интересни четива на: www.lyutskanov.co.uk
LYUTSKANOV 