Гледал съм какви ли не китаристи, и добри, и лоши, и гениални, и отчайващо слаби.
Естас Тоне обаче се движи в някаква собствена орбита, пресичаща донякъде тази на другите гениални китаристи.
Това, което го отличава от тях е, че той се слива с китарата, двамата са едно цяло и са в хармония, която може да бъде видяна единствено в свиренето на Пако де Лусия.
Снощи в Union Chapel Естас получи аплодисменти три пъти.
Първият път преди да започне да свири, вторият път когато смени китарите за второто парче (и последно парче), третият – когато концертът проключи.
Други ръкопляскания нямаше, защото Естат свири 2 часа и 10 минути без прекъсване. Тъга, радоста, любов, меланхолия, ярост, мъка, всички чувства, които можете да си представите, бяха в музиката на китариста. Малко над два часа имтелектуален оргазъм за всички в Union Chapel.
Това е концерт, на който не можете да идете всеки ден, защото Естас Тоне е наистина уникален китарист и изключително скромен човек, който не отказа автограф на нито един от чакащите го след концерта.
Мнозина китаристи могат искрено да завиждат на издържливостта на китките, която Естас има…
Специални благодарности за Светлана Лазарова, която преди десетина години ми отвори очите за музиката на Естас Тоне!
LYUTSKANOV 