Снощи катеря любимите балчишки баири с микробусчето по Тройката в 5 следобяд и слушам разговора между четирима левенти на по около 20 години.
Единият разправя, че живял една година в Англия и понеже говорел с приятелката си само на английски, почти напълно забравил българския. Друг момък пък разказа как бил в Англия два месеца и като се върнал му било страшно трудно да говори на български, защото мислел само на английски.
Ако българският език се забравяше за една година в чужбина, аз нямаше как да напиша тези редове още през 2002 г., да не говорим за 2022 г.
Тези юнаци просто не са знаели български още преди да хванат самолета за Англия и в това е тяхната трагедия.
LYUTSKANOV 