Единственият път, когато съм писал за Николета Лозанова бе на 12 юни 2019 г., след като тя даде изключително компетентно мнение за треньорските качества на Петър Хубчев, който си позволил да освободи Валери Божинов от Левски”. След това не съм, хигиена на писането, нали знаете…
Новината, че Лозанова е издала автобиография, ме кара да пиша втори и надявам се – последен път за нея.
Само заглавието на книгата е достатъчно, за да я вкара в графата “Нещо за НеЧетене” – Selfmade??? Професия икона???.
Някои хора наистина надценяват изключително много собствената си значимост… За да пишеш автобиография трябва си постигнал нещо значимо, да си някакъв пример.
Не ми се мисли какви работи пише в книгата, но съдейки дори от минималното количество информация, с което съм се сблъсквал по отношение на Николета Лозанова, няма да е нещо кой знае какво.
Прочел съм десетки автобиографии и съм видял, че хората пишат когато са постигнали нещо наистина значимо, вижте сами!
По света – Ози Озбърн пусна автобиография когато бе на – на 61 години, Ники Лауда – на 71, Стивън Хендри – на 49, Кийт Ричардс – на 68, Шарън Озбърн – на 53, Маргарет Тачър – на 87, и у нас – Наско Сираков – на 52, Стефан Данаилов – на 77, Христо Стоичков – на 52.
Едно от малкото изключения е Рони О’Съливан, които пуска първата си автобиография през 2003 г., когато е само на 28 години, но вече Световен шампион, три пъти шампион на Обединеното Кралство и с общо 13 ранкинг титли!
Автобиография на 34? Selfmade??? Професия икона???
Айде, стига бе, както пееха “Стари муцуни”!
LYUTSKANOV 