Винаги съм смятал, че когато напишеш нещо, трябва да имаш смелостта да си сложиш името под написаното. Обратното е признак на страх – най-вече от това, че написаното не е вярно и някой може да те подгони, и то с основание, или признак на това, че си откраднал материала.
В последните години нетът в България прелива от анонимност. Десетки сайтове без редакционни карета, без възможност за обратна връзка и в тях никога няма подписан с име на автор материал.
Тези сайтове могат да напишат каквото си искат за теб и ти нямаш никакъв шанс да се защитиш, пиша го като потърпевш.
Затова съм съгласен с част от готвените законодателни промени – всеки сайт трябва да има посочен собственик, издател, както и имената на всички, които работят в него. Всеки материал трябва да има автор. Това ще бъде много проблемно за огромна част от сайтовете, защото те живеят от преписване. Проблемно, но само на пръв поглед, пиша го пак като потърпевш В България могат да откраднат всичко написано от теб и да го публикуват. Може да си потърсиш правата, но шансът за успех е точно никакъв. Не знам от законите или съдиите е, но у нас не можеш да осъдиш някого за откраднат материал.
Не съм наясно с това каква отговорност трябва да се носи, мисля че не е необходимо да е наказателна. Достатъчно е да удариш някого по джоба заради това, че е откраднал труда ти, така боли най-много. Проблемът е, в че в България нямаш възможност да защитиш нито труда си нито името си.
Въпреки това всички материали трябва да имат посочени автори. Ако нямат – отговорността да се носи от главния редактор. Ако няма посочен главен редактор – собственика или издателя, все някой по редицата може и да го отнесе!
Анонимността предполага липса на отговорност, липсата на отговорност убива истинската журналистика
Ако всичко остане така, вместо журналистика ще продължаваме да имаме крадналистика и плювналистика.
LYUTSKANOV 