На 3 април 2019 г. написах: “Нещо много предизборно взеха да говорят политиците…Освен ако не става дума до 6 май да се смени табелата на входа на Авиационния факултет?” Ето линка:
“За 6 май, като дойдат на парада в София, трябва да има военновъздушно училище”, заяви тогавашния премиер Бойко Борисов.
Тогава неколцина не бяха съгласни с мен, неколцина ме понаплюха че съм черноглед и не разбирам нищо.
Две години по-късно се оказва, че съм бил прав.
На 30 май тази година сайтът www.pan.bg писа:
“Към днешна дата всички самолети “Пилатус” PC-9М и L-39 в Долна Митрополия остават на земята, както предупреди Pan.bg и писаха последователно Димитър Ставрев, ген.-майор Златев, Станимир Илчев, агенция “Медиапул” и още много други в периода февруари – март т.г. Застрашена е подготовката на десетки пилоти и инструктори не само в Долна Митрополия, но и в авиобазите Безмер, Враждебна, Граф Игнатиево и Крумово, които преминават приучване на PC-9М преди Су-25, МиГ-29, С-27J. Под въпрос са провеждането на скрийнингов стаж и държавни изпити за курсантите от възстановеното ВВВУ “Георги Бенковски” през м. юни и юли.
Междувременно на 23 май т.г. изтече срокът на второто рамково споразумение за интегрирана логистична поддръжка на самолетите “Пилатус” PC-9M и PC-12/45. Обществената поръчка за сключване на ново рамково споразумение, обявена на 9 септември 2020 г. е прекратена на 11 март 2021 г. по особено скандален начин от тогавашното ръководството на МО въпреки, че кандидатът Pilatus Aircraft е подал в срок всички изискуеми документи, изцяло в съответствие с българското законодателство.”
Това, което стана преди две години наистина се оказа само смяна на името на военното учебно заведение – от Военен факултет на ВВВУ, и опит за натрупване на малко политически дивиденти.
Само две години по-късно нещата не само не се подобряват, но бъдещите пилоти вече няма на какво да летят.
Проблемът, разбира се, не е само в предишното правителство, а във всички правителства от 1990 г. насам.
През 1993 г. интервюирах академик Ростислав Беляков, шеф на конструкторското бюро “МиГ”. Академикът в прав текст заяви, че 20 часа нальот са самоубийство за българските пилоти. Ген. Михо Михов и ген. Стефан Попов, с които разговарях малко по-късно, също бяха доста притеснени за бъдещето на военната ни авиация.
Страшното е, че от тогава досега нищо не се е променило.
Вчера служебният министър на отбраната Георги Панайотов заяви: “Нормативът в ЕС е 180 часа нальот, 40 от които на тренажор. В българските ВВС нальотът е значително по-малък заради ограничени ресурси. Нямаме и самолети, но все пак достатъчно да изпълняват задачите по отбрана.”
Човекът не посмя да каже колко всъщност летят годишно нашите военни пилоти, не защото е голяма тайна, а защото не е за казване.
Когато бъдещите летци няма на какво да се обучават, а завършилите няма как да поддържат формата си, неминуемо идват трагедии като шабленската.
На политиците обаче не им дреме, ама хич!
Галин Люцканов
LYUTSKANOV 