За пръв път от 2006 г. сме на едно мнение с Евровизия!

Снощи, не знам защо, отново си причиних мъката да гледам Евровизия.

Очакваната новина бе, че почти нищо не се е променило – боза тече от телевизионния екран.

Неочаквана новина бе, че за пръв път от 2006 г. спечели песен, която харесвам.

Преди началото на гласуването писах на неколцина приятели, че френската и италианската песен са ми харесали най-много (да не говорим, че почти нищо друго не ми хареса, но все пак гласувах и за българската песен, която беше повече добра, отколкото лоша).

Бях приятно шокиран, когато италианците спечелиха, а французойката остана втора, защото и двете песни изобщо не се вписват в традицията от последните години, конкурсът да се печели от абсолютно невзрачни, но задължително политкоректни (или дори политически, което е против правилата на конкурса) песни или изпълнители.

Изобщо не си мисля, че догодина организаторите ще допуснат подобна издънка с победителите, и конкурсът отново ще бъде спечелeн от някой “правилен”, като Джамала, Кончита Вурст или Салвадор Собрал.

Все пак обаче е сладко, когато неочаквано на върха са Lordi, Maneskin или Барбара Прави, която за мен бе по-добра от италианците, но и победата на Maneskin е добър знак, че веднъж на 15 години дори “Евровизия” може да бъде спечелена от свястна песен!