Българската интернет медийна среда е абсолютното доказателство за това как може да създадеш “медия” и да я поддържаш само с преписване от други медии, които от своя страна също съществуват благодарение на преписване на материали от други медии.
Въпрос на култура и колегиалност, които у нас отдавна не съществуват. Има сайтове, които години наред бълват “новини” без да имат нито един автор, нито един собствен материал.
Кражбата се е превърнала във форма на съществуване. Дори не се стараят да поправят правописните грешки, когато преписват, но когато самият ти си неграмотен…
Казвам го и от личен опит, горчив при това. Крали са ме толкова много анонимници, че не можете да си представите. Едно от интервютата ми с Крис Картър, заедно със снимка на Крис и дъщеря ми, която тогава бе непълнолетна, бяха качени цели две години на един подобен сайт, без мое разрешение, разбира се. Защо да се мъчат да накарат писател продал 10-ина милиони книги да говори с тях? Защо да му прочетат книгите, да измислят въпросите, да преведат отговорите, да ги редактират? Я копи-пейст…крадци на дребно, сайтът май се казваше класа.бг или нещо такова, класа в краденето вероятно. Истината е, че правата на пишещите в България не са защитени по абсолютно никакъв начин – всеки може да те краде абсолютно безнаказано.
Когато обаче си присвояват неща, които е измислил Сър Тери Пратчет нещата вече придобиват съвсем извратен характер.
Фразата “О, Боже на политически махмурлук”, използвана в заглавието и два пъти в текста от Пламен Асенов днес в негов коментар за www.faktor.bg е директна кражба на О, Боже на махмурлука – един от най-чаровните образи в “Дядо Прас”. Нито Сър Тери, нито О, Боже на махмурлука са споменати някъде в текста, поне като източник на вдъхновение.
Наивниците да си мислят, че Пламен Асенов е измислил нещо свежо и оригинално, нали…
В случая, дори да беше жив, Сър Тери не може да направи нищо, за да защити откраднатата си идея…
Толкова за културата и колегиалността в българската интернет медийна среда…
LYUTSKANOV 