Голямата шумотевица, която се вдигна около признанието на Лиъм Нийсън, че искал да убие чернокож, след като черен изнасилил негова приятелка, премина поредната граница на нормалността и направи следващата крачка към извратеността.
Как е възможно е една напълно нормална реакция да се приема за расизъм?
Представяте ли си след нападението над Пърл Харбър американците да изпитват огромното желание да избиват кенийци?
Възможно ли е след виетнамската война, виетнамците да изпитват най-топли чувства към американците, и да искат да изтребят ескимосите?
Очаквате ли по време на апартейда в Южна Африка чернокожите да обичат белите и да ненавиждат латиноамериканците?
Защо тогава да не е нормална човешка реакция да искаш да отмъстиш на някой като този, който е изнасилил твоя позната?
Кого да иска да убие Лиъм Нийсън? Някой китаец ли?
Политкоректността вече стига до степен на извратеност, изведена във форма на държавни политики.
Заплашват, че с филмовата кариера на Лиъм Нийсън е свършено. Не защото е слаб актьор, а защото е реагирал човешки. Тоест хората вече нямат право на нормални реакции. Според разбиранията за политкоректност Нийсън вероятно е трябвало да благодари, че черен е изнасилил неговата позната.
Интересно е, каква би била обществената реакцията, ако изнасилвачът беше бял и Лиъм Нийсън си бе помислил, че иска да убие бял човек.
Какво щеше да се случи, ако бял бе изнасилил чернокожа приятелка на Уил Смит, и актьорът си бе помисли, че иска да убие бял за отмъщение?
Щеше ли това да бъде охулено като расистка реакция? Не, защото нямаше да е политкоректно – това не може да бъде расизъм!
Вече не можете и да мислите – всичко, което си помислите и след това споделите, може и ще бъде използвано срещу вас.
Политкоректно, разбира се!
Галин Люцканов
LYUTSKANOV 