Деветият студиен албум на Марк Нопфлър е последния пирон в ковчега на дистанцирането му от Dire Straits. Докато в първите му два самостоятелни албума – “Golden Heart” и “Sailing To Philadelphia” все още се усещаше връзката с нервно-жизнерадостния рок на Dire Straits, то в следващите албуми китаристът постепенно стана изключително меланхоличен и в момента няма нищо общо с групата. Може би това е и целта на занятието – единственият, който може да обясни промяната е Нопфлър. Не съм сигурен дали тоталната промяна на стила е свързана търсенето на нови фенове, но спечелването им със сигурност е свързано със загуба на повече привърженици от времето на Dire Straits. Хората, които са слушали до безпаметност “Private Investigation”, “Romeo And Juliet”, “In The Gallery”, “Angel Of Mercy”, “Brothers In Arms” и, разбира се, “Sultans Of Swing” със сигурност няма да си паднат много по “Down The Road Wherever”. Албумът е много спокоен, меланхоличен и монотонен. Не, че Нопфлър е станал по-слаб музикант, певец и китарист, не че песните не са достатъчно добри, просто този албум не е за фенове на Dire Straits, тоест – за хора като мен.
На останалите – приятно слушане!
Галин Люцканов
LYUTSKANOV 